Posted by: rq85 | април 5, 2013

Станишев прегръща разорена вдовица

http://www.24chasa.bg, 05.04.2013

автор: Валери Найденов

Станишев е Петър Попангелов на българската политика. В световен мащаб бих го сравнил с великия слаломист Стенмарк. През февруари БСП направи остър ляв завой, а само месец по-късно пак зави вдясно – Станишев обяви Орешарски за бъдещ премиер и се отказа от махането на плоския данък. Това не е партия, това е самоковски скиор.

Освен това БСП напълни листите с известни общественици – спортисти, икономисти, певци и издатели, които имат една обща черта – никога не са показвали каквито и да било леви политически възгледи. Дали Мартин Захариев някога би пуснал бюлетината на БСП? Едва ли. Но той победи Велислава Дърева за третото място в листата и това е напълно логично според мен. Праволинейните винаги изпадат при завоите.

Мотивите за този завой са обществена тайна. Просто социологическите данни най-неочаквано показаха, че от протестите ГЕРБ печели, а БСП губи.

Невероятно, но факт. Всъщност какво му е невероятното? Точно същото се случи и през 1990 г., само че наопаки – тогава БСП бе партията на статуквото. Тя спечели от това, че населението се подплаши от уличната революция.

Явно някой е разтълкувал това на Станишев, посъветвал го е незабавно да кривне вдясно и да издигне за премиер някой проверен неолиберал като Орешарски, та да не плаши хората с революции. Има много логика, макар и тотално сбъркана. Това, което прибра ГЕРБ, не е достъпно за БСП, ако ще да ходи по въже и да танцува върху лед в розови дантели. Но пък поне 15% от избирателите се оттичат вляво, към 3-4 партии на протеста. Точно това са зайците, които БСП изтърва. Но за да ги улови, левият завой трябваше да се случи много отдавна и да бъде поне 10 пъти по-сериозен и по-убедителен.

БСП изтърва питомното, сега хукна да гони дивото. Така е, като вярваш на придворните поети.

Аз никога не съм си правил илюзии, че БСП начело с днешното ръководство е в състояние ей така едно утро просто да се събуди като лява партия. Между БСП и лявата кръвна група днес зее непреодолима идейна пропаст. Въвеждайки плоския данък от 10% през 2007 и 2008 г., БСП окончателно се позиционира сред десните либертарианци. Тя е толкова далечe от лявото, че за да го стигне, трябва да пътува поне 20 години от днешния си бункер до нормалните неолиберали, като например Костов.

После още толкова до умерените либерали от рода на Франклин Рузвелт, Мейнард Кейнс, Обама и вашия скромен дописник. И едва след третия гигантски преход ще навлезе в територията на дясната социалдемокрация.

От мястото, в което се е настанил, Станишев трябва да прекоси поне 3 вида по-нормален капитализъм, докато види розовите камбанарии на лявата обител.

Да вземем данъчната система, тъй като тя явно разкъсва гърдите на БСП от мъки и терзания. Тук не става дума само за данъка върху доходите, а за цялостната структура на приходите в държавния бюджет. Той може да бъде наклонен наляво, може и надясно, както е сега. Толкова надясно, че числата му падат на пода. Известно е, че ако косвените данъци преобладават над преките, това е в изгода на богатите и в ущърб на бедните. Ето каква е картината в България в момента.

Нека приемем, че преките данъци в българската торта на приходите са корпоративните (5,2%), върху доходите (8,3%) и осигурителните вноски (19,9%), макар че за последните може да се спори. Общо едва 33%, това май е рекордно ниско за Европа.

А сега да сравним с приходната торта във федералния бюджет на САЩ:
Виждаме, че там, в Меката на капитализма, корпоративните данъци са 12%, върху доходите – 47%, социалните осигуровки – 33%. Общо – 92 на сто!

Разбира се, това сравнение не е съвсем прецизно, тъй като в САЩ няма ДДС, но всеки щат налага данък върху продажбите, който варира от 0 до 10%. Освен това някои щати облагат и доходите с малки проценти, други – не. Но това не променя картината кой знае колко. А тя е сърцераздирателна за всеки ляв политик, който може да брои до пет. В България преките данъци са едва 33% от бюджетните приходи, докато в САЩ са 92%.

За разлика от САЩ българската държава разчита най-вече на данъците върху потреблението, било то ДДС, мита, такси и така нататък. А именно за потребление отиват 100% от доходите на по-бедните и едва 10-20-30% от доходите на богатите. Богатите повече спестяват, инвестират, укриват доходи в данъчните убежища. Тяхното потребление е скрито в корпоративните разходи и се освобождава от ДДС. Виждате, че САЩ, най-капиталистическата държава на света, има 3 пъти по-лява данъчна система от България!
А в какво се състои кризата? Предлагане има, няма потребление. Затова умира и бизнесът – няма кой да му купува стоките. Кой създава работни места? Не работодателите – потребителите! Работодателят винаги се опитва да пести и да съкращава служителите. Само когато потреблението расте, той е принуден да назначава нови хора и инвестира в ново производство. Затова българската данъчна система, сътворена именно от БСП, автоматически генерира криза. Това го знае всеки американски икономист. Но у нас – мъка, пустош и вятърът гони тръни из главите на левицата.

Но това далеч не е всичко. Ние тук облагаме и бедни, и богати с 10 на сто плосък данък. В САЩ върху доходите има прогресивно облагане със 7 ставки, като най-високата е 39,6% за доходите над 400 000 долара годишно. Но и това не е нищо. Десетилетия наред доходите над 1 милион долара се облагаха с над 90%. През 1942 г. президентът Франклин Рузвелт дори вкарва в Конгреса законопроект, който облага всички доходи над 25 хиляди годишно със 100% данък! Конгресът обаче отхвърля проекта и приема компромисен вариант – 95 на сто.

И какво показва опитът на тези десетилетия? Разбира се, милионерите търсят всяка възможност да заобиколят високата ставка. И затова инвестират като луди в предприятия и в нови работни места. (Днес нашите инвестират в яхти, имения и злато.) Това са десетилетията на най-бърз икономически растеж в американската история. И най-ниската безработица. Това е златният век за средната класа.

Аз и не очаквам елитът на БСП да схване колко разумни са тези идеи, тъй като в едното му ухо шептят утопичните фондации, а другото му го дърпа олигархията. Но не е ли показателно, че най-известните леви професори по икономика се размотават из всякакви други политически проекти и проектчета, но не и в листите на БСП? Например Дуранкев го няма в лявата листа, а Мартин Захариев е там. Кръстьо Петков там го няма, а Чобанов е вътре. Не че имам нещо против уважаемите господа, но кое им е лявото?

По принцип една партия има три основни функции. Първо – тя се бори за властта. Тук бих писал на БСП 3 и половина по шестобалната система, тъй като владее интригите, но  стана традиция в навечерието на изборите да твори невероятни тактически глупости.

Второ – партията представлява интересите на своя електорат. Тук съм затруднен. Ако БСП е партия на левия електорат, бих  писал 2 и половина. Но ако е партия на олигархията, бих  писал 4, тъй като олигархията май предпочита ГЕРБ. Трето – партията внася самосъзнание в главите на своите избиратели, тя им помага да организират идеите си. Тук БСП очевидно заслужава чиста 0 (нула), тъй като в момента тя е раздирана от мъки и съмнения, мята се като риба на сухо. Общ успех – 2 по шестобалната система. От гледна точка на олигархията – 2 и половина. Време е за родителска среща.

За да дойде БСП на себе си, първо трябва да си удари поне 100 шамара заради постиженията си преди 2009 г. Трябва най-много да се срамува от това, с което се гордее.
Вярно, имаше повече доходи и повече работа. Но в тези години се натрупа частен външен дълг от близо 40 млрд. евро. Разпродадени бяха активи за десетки милиарди, макар че за цифрата се спори. Това бяха годините, в които търговският дефицит на България достигна нечуваните 25% от БВП. Ако махнем профуканата собственост, заменките и дълговете, де факто не е имало ръст, а много стръмна рецесия, стремителен упадък. България разпродаваше бащините си ниви, теглеше заеми и се биеше в гърдите колко бързо се развива. И най-срамното беше, че според индекса “Джини” през 2008 г. страната ни излезе на първо място в Европа по социално неравенство. При “ляво” управление!

Представете си една богата вдовица. След смъртта на своя предприемчив мъж тя започва да живее три пъти по-охолно, като разпродава имотите, акциите и бижутата. Това бяха годините преди 2009-а. Но в един момент бижутата свършват, дълговете са смазващи, вдовицата е разорена и вече трябва да продава тялото си, за да яде. БСП остави България точно в това маргинално състояние.

Вероятно лявата партия може да дойде на себе си, но първо трябва да се върне в далечната 1989 г. и да започне отначало. Едва ли ще съм жив, за да ръкопляскам.

 


Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Категории

%d bloggers like this: