Кога ще излязат останалите?

 

Днес България не е същата. Не, България е същата, но българите не са същите. Една част от тях вече излезе и заяви открито по площади и улици, че не е съгласна с управлението на страната и реалността, в която живеят, наред с всички останали граждани на тази страна. Тази, останалата част останала вкъщи, (по-голямата част от нас) разбира се има своите съображения да не е  навън. Какво искат те, обаче? Кои са те изобщо? При какви условия ще излязат навън? Това трябва да са основните въпроси когато разсъждаваме по темата „България – настояще и бъдеще”. Съвсем логични въпроси, с оглед на това, че всеки който иска нещо и не го е страх да се бори за него, вече е излязал навън и го казва ясно на властимащите. Но важни са и тези, които имат какво да кажат, но не излизат открито (и на открито). Какво ще ги накара да се размърдат? Какво ще поискат след като излязат? Необходимо е да се отговори…., защото те са силата, която може да промени настоящата и формира изцяло бъдещата политическа и социално-икономическата картина?

В тази връзка можем да изведем и нека допуснем развитието на три сценария – песимистичен, реален и оптимистичен. Всеки със своята сила на въздействие върху факторите за развитие на страната и живота на всеки един от нас.

Сега малко по-подробно.

Най-силен сценарий (сила от гл.точка на негативен ефект и обхват) – песимистичния, при който става етническа война в страната в резултат на безотговорно междуличностно заиграване на лидерите на водещите партии с етническия модел и карта,  установени в страната през последните 23  години. Резултат най-общо казано от борбата за кокала на един лидер на етническа партия и един настоящ управленец. Тогава, политически манипулирани излизат всички на улицата защитавайки родината, вярата си. Такъв сценарий обаче е най-малко вероятен, защото турци и цигани нямат пряка полза от такова противопоставяне с българите и конкретно с държавата „България”. Имат такава само техните водачи, които използват властовите инструменти в своя лична меркантилна полза. Всички знаем, че малкият човек като цяло в „БГ” е в слаба позиция независимо българин, турчин или циганин се назовава той. Проблемът като цяло е на гражданите с властта. Или вече на властта с гражданите. А не между гражданите!?

Един реален сценарий (балансирания), е този при който също много хора излизат на улицата, усещайки че техния предпочитан (по-малко лош) кандидат за предводител на държавата (или от тяхната политическа партия) е изправен пред условия да загуби изборите. Защото в момента българските граждани са раздвоени именно в своята омраза (а не – подкрепа!) към всички политически партии. И към партийния модел за управление на държавата всеобщо. Но няма как, партиите с потенциал за момента са две – ГЕРБ и БСП. Ако едната спечели предстоящите предсрочни избори, другата ще консолидира електората си в протести. Другата, реагирайки ще генерира контрапротести и така поредица от избори……

Третият вариант – оптимистичния (най-слабия като негативен ефект и обхват) и може би най-вероятен, е когато Борбата стане осъзната. Осъзната като класова. Какво се има предвид. Нека условно разделим обществото на четири групи/класи според техния жизнен статус – (работещи) бедни, средна (бедна) класа, богати, екстра богати.

Виждаме и е логично да приемем, че в условия на икономически колапс, най-бедните от нас да се чувстват най-засегнати от едно подобно развитие на обстоятелствата. Днес, техните разполагаеми доходи са намалели още (след като са загубили работата си, или търпят инфлационните ефекти, или пък са изхарчели спестяванията си). Загубвайки доходите и спестяванията си те нямат достъп и до кредити от банките. Те стават декласирани, така и се чувстват. Поради това е логично да излязат на улицата и да защитават интересите и правата си или да потърсят нужните им облаги. И да бъдат най-дейни и последователни в исканията и действията си.

Оставяйки настрана за малко тази група от хора, нека се отправим към следваща група в доходната йерархия – тази на средната класа (вкл. добре платени трудещи се или пък малки предприемачи). Те получават, и в условия на криза, добри доходи от своята дейност. Имат и някой спестявания, които им помагат да поддържат стандарта. Затова те нямат интерес да излизат на улицата. Но все пак имат мнение по всички злободневни въпроси и теми. Но и не излизат. Може би все още гледат сеир. Тази хубава българска дума „сеир”……

Третата група хора са на средния и относително големия бизнес (една част от тях може да бъде сложена в средната класа). Те имат добри доходи, спестявания и достъп до заемни средства. Оправят се някакси в кризата. Диверсифицират рискове, преориентират основните си бизнес дейности, оптимизират разходи. Но оцеляват.

Последната група е на едрия бизнес, системно важния, парламентарно представения, от типа too big, to be fling. Нещо като трибуквието във Варна. Холдинг от фирми с национално значение, с оборот от няколко млрд.лв., 2 – 3 % от БВП.

В такава ситуация и изходни характеристики и нагласи (изходни, защото вече излизаме от един етап на социално преживяване и влизаме в новия ред!), декласираните ще имат най-силно влияние в началото на националните протести. Тяхната дума и желания ще се чува най-силно. Техните призиви ще са най-справедливи. Както и става. И най-логично е да успеят.  Успявайки, обаче, те ще се качат в стълбицата на жизнения стандарт. Но с риск справедливостта за всички да се загуби като кауза,  т.е. утилитарния подход – равно признаване на интересите, а не равни права (б.а. „дано това да е предмета на исканията и повода за настоящите събития, иначе залитаме към едни други социални течения вилнели по нашите земи в недалечното минало с лоша реализация… и опит”). Естествено това придвижване нагоре ще остави най-долу тези добре платените граждани и малки предприемачи гледащи сеир. Тогава последните ще станат най-бедната прослойка на обществото. Осъзнавайки това, те също ще излязат на протест сега (а не утре, когато силата на бунта ще е отминал,  а желанието за удовлетворение на претенциите от страна на властта притапено) за да запазят статуквото или да си издействат нови блага/привилегии. Тогава техните желания ще доминират  или поне ще са равни в общите искания на тълпата. Те ще се чуват най-силно или също толкова силно. В този вариант/етап на развитие на събитията следващата прослойка на средния и отн.големия бизнес (този работещия, създаващия заетост  и плащащ данъците) осъзнавайки значението си също ще се дигне (работници, служители и самонаети). Защото за да се удовлетворят изискванията на първите две групи хора, властимащите ще се наложи да намерят повече пари в бюджета за тази цел. Увеличавайки бюджетните разходи (или правейки данъчни отстъпки и облекчения за определена категория субекти). С източник на финансирането им, увеличени корпоративни данъци и/или поемане на държавни дългове. В резултат – по-ниски печалби и ограничен достъп до заемни средства от страна на посочения бизнес. И тъй като увеличените разходи  ще отидат за увеличаване на соц.помощи и обезщетения, пенсии и работни заплати, те отиват в графа непроизводителни. Следователно същия този бизнеса няма да получи поръчки за изпълнение/доставка на тези допълнително изискани „от народа” блага.

А какво за последната група/клас?  Те имат съществена, най-съществената роля върху битието на хората и управлението (съдбата) на държавата. Те имат механизми за влияние, финансова мощ, кадруват, печелят с лекота господстващо положение в родното стопанство. Те са едрия капитал. Но те също биха излезли на протест, в мига в който осъзнаят, че: даденото правителство е популистко и с цената на всичко иска да задържи себе си на власт. Такова правителство ще увеличи разходите – непроизводителните такива (една пенсия не се произвежда?), това означава по-малко производителни такива. Следователно те ще изтласкат бизнеса на този, едрия капитал. От друга страна отказвайки да плаща данъци и излязъл на улицата по-малкия бизнес (третата група в нашата доходна йерархия) ще възпроизведе едно увеличение в дела на принос в общите бюджетни постъпления на едрия капитал. Данъчното бреме за последните ще се увеличи. Освен това, наред с призивите за работа или повишени доходи, ще се търси справедливост (не без основание) за годините назад на ограбване на държава и народ. Това ще ограничи, поне за година-две напред корупционните практики в националното стопанство. А както е известно, близките отношения (crony) с висшите ешалони на властта и държавния апарат са съществена част от оборота на този наш едър капитал. Добре, ще кажем тази теза не издържа, понеже този капитал може да лобира или направо нареди на властимащите да не действа популистки. Е, в условия в които народ и по-голямата част от средната и работеща класа и бизнес е излязъл на площада, няма как да искаш от правителството да действа против тази маса. Затова се присъединяваш към масата. Май е по-лесно е да установиш Нов ред, отколкото да останеш встрани и потърпевш от този нов ред, нали?

Лошо би било, ако бедни и богати влизат в конфликт един срещу друг или срещу държавата, борейки се за надмощие над противника (т.е. винаги срещу този, който е малко по-добре, а не държавата като цяло). Тогава тази „асансьорна” борба ще е вечна…. до тогава докато не спре стремежа за нещо по-добро, изпитван от всеки индивид. А при такава борба всяка система е обречена да загине!

Вместо заключение, ще си позволя да перефразирам една мисъл. Мисълта звучи горе-долу така – „Този, който не умира в бой с другите, умира в бой за себе си, и този който не умира в бой за другите, умира в бой със себе си”. Аз бих казал – „Този, който не живее в борба с другите, живее в борба за себе си, и този който не живее в борба за другите, живее в борба със себе си…..”