Posted by: rq85 | февруари 20, 2013

Спомни си всичко, което ще ти се случи

 

Днешната гореща политико-икономическа ситуация, на която сме свидетели (все още свидетели, а не участници!?) много напомня за зимните събития от ранната 1997г.

Хронологията

В периода януари – началото на февруари, 1997 г. България изпада в дълбока социална, политическа, финансова, дългова и валутна криза. Големите градове са обхванати от протести, блокирани са пътища и улици, страната изпада в хаос. В началото на февруари България е изправена пред хиперинфлация, след като за по-малко от два месеца цената на един щатски долар от 100 достига до 3000 лв. Унищожени са спестяванията на огромното мнозинство от българите, но са „стопени” дълговете на т. нар. кредитни милионери, взели пари от банките, без да имат намерение да ги връщат. Около една трета от банките затварят врати. Валутните резерви на страната са на изчерпване. Публичните финанси на страната са в колапс и пред угрозата от обявяване на втори мораториум по външния дълг (фалит) на страната в рамките на седем години. Паричните власти са неспособни да овладеят ситуацията. Политическите лидери нямат полезен ход……Институционализмът и държавността са в криза.

Хепи енд!

В крайна сметка историята от този период завършва с хепи енд…. след като пада правителството на премиера социалист Виденов, и идват реформаторите от десницата. Въвежда се строга финансова дисциплина, Валутен борд и либерализация на стопанските отношения. Публичният дълг на страната започва да се овладява. Извършват се жизненоважни институционални и стопански реформи. Макро- и микроикономиката се успокояват. Социалния живот се нормализира.

Отново тук,

Днешният десен премиер, реформатор по дух, социалист по душа, е изправен пред обществения натиск, в условията на втората най-жестока световна икономическа криза. Натиск обусловен от беззаконие, несправедливост, безконтролие, липса на каквато и да е форма на държавност, политическа арогантност и престъпност ширищи се из нашите земи вече 23 години. Натиск намерил одушник точно тук  и сега в политическото безхаберие на правителството на ГЕРБ…..

Браво, логичното дойде!

И ето сякаш всички свидетели вече се успокоихме – време беше за такова стечение на обстоятелствата! Добре, но като цяло май не е логично да е толкова близо до престоящите редовни парламентарни избори. Жалко, но е логично и ще бъде употребен народния гняв предизборно в интерес на този и онзи пазител на демократичните ценности в страната!?

Демокрацията

В демокрацията, това му е хубавото, че имат право на избор както управените, т.е. управляваните (гражданите), така и управителите!

Затова и днес премиерът Борисов има избор, избор на изход и подходящи изборни действия. Ясно е, че в момента всички опозиционни партии искат предсрочни избори, правейки си тънки сметки за следващо управление на страната, яхвайки народния гняв. Други пък, партии с опит в подобни тежки ситуации, услужливо подсказват варианта с програмно правителство. Може би наистина най-добрия вариант за запазване достойнството и на двете страни в конфликта? Но и двата варианта, както и самия премиер заяви днес, не са Му по-вкуса. Няма как да се случат. Прекалено е честолюбив за да се остави да го надвият. Прекалено е злобен за да се предаде сам. Прекалено  е горд за да се остави някой друг да му свърши работата….започнала преди близо 4 години, с големите обещания за справедливост и равноправие.

Принципа!

Разглеждайки политико-икономическата история на страната за последните 23-4 години, проучвайки поведението на лидерите и институционалните субекти в подобни ситуации и виждайки изхода от тях, можем да изведем един принцип: „една икономическа криза се оправя само и единствено чрез политически жертви, а една политическа криза – чрез икономически жертви”.

Първата част от този принцип намира своето най-ярко доказателство с кризата от 1997г. Суровата стопанска криза обхванала страната бе разрешена чрез доброволен отказ от политическо водачество на нацията от страна на лидерите на БСП. В името на доброто на народа бе върнат политическия мандат  за управление от социалистите и предаден в ръцете на основните „врагове” от десницата.

Втората част се доказва…. Сега, една 23 годишна политическа (институционална) криза със съвременен стопанско-битов привкус е напът да бъде решена с икономическа жертва. Премиерът Борисов, готов на всичко и доста злобен, вече махна финансовия си министър успешно свил фискалния дефицит на страната и прокламирал толкова дълго политиката на затегнати колани. Премиерът Борисов, готов на всичко и доста честолюбив, ще отнеме лиценза на частното чешко дружество ЧЕЗ. И премиерът, готов на всичко и доста горд, ще тегли публичен дълг от местния бизнес по никое време за да удовлетвори земеделската прослойка.

Бъдещето!

Три действия, които сами по-себе си ще увеличат рисковете пред нормалното функциониране на икономиката.

Защото с изгонването на „пъдаря” се дава път на популисткото харчене, което ще доведе до повишаване на бюджетния дефицит, а оттам два варианта – вдигане на данъците или по-голямо публично задлъжняване. Двете неща, но с обратен знак, с които досега бяхме известни и се отличавахме и гордеехме в Европа и света.

Защото това се знае от инвеститорите и заедно с публичното изгонване на един голям инвеститор, ще доведе  до спад на международните инвестициите. А липсата им в условия на Валутен борд, биха довели до тежка рецесия на икономиката. Нещо, с обратен знак (макар и с мижави икономически ръстове, но все пак ръст!), с което се гордеехме из Европата отново до неотдавна.

И защото тегленето на заем от 800 млн.лв (за непросветените – обемът на тази емисия представлява 2/3 от общия планиран обем ДЦК за цялата 2013г.!).  ще повиши цената на финансиране в икономиката и ще изтика и без това уплашената частна инициатива. Това, съвсем естествено ще наруши доверието на партньорите. Ще се генерират нестабилни очаквания в публика и бизнес. Ще се убие предприемаческия дух.

Сметката

В крайна сметка, за разлика от жертвата на партията на социалистите от 1997г.,  днес страната не може да си позволи да стане жертва и заложник на каквато и да е политическа криза? Партии и политици много, но държавата и държавността е една. Нека я пазим? Пряко или чрез свидетелски показания…..

P.S. Нека си припомним, че самото встъпване в длъжност на премиера Борисов, бе компромис, жертва на политическия живот и демокрация в страната, в името на това да има кой със силни ръце да държи и придвижи държавата  през задаващата се икономическа криза. Е, дойде време политическия компромис да бъде изтрит чрез икономически жертви. Жертви за страната….. за всички нас!

Заб: Този материал  може да се намери и на: svobodata.bg


Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Категории

%d bloggers like this: