Posted by: rq85 | януари 5, 2013

България – вечният №3 на Балканите

http://www.economynews.bg, 23.12.2012

Данаил Алеков
Мнозинството от хората в България са недоволни от заплатите си и са готови винаги да протестират за това. Кога доходите ще станат европейски ли поне гръцки? Най-честният и бърз отговор е … когато стопанството произведе достатъчно.
След месеци ще отбележим 135 години от Освобождението на България. Как се развива стопанството за този период от време, какво и как произвежда страната?
Решихме да сравним България с останалите страни от Балканите – Турция, Румъния, Сърбия, Гърция, Албания. През този дълъг период, икономиката ни преминава през криза, подем, растеж и спад, а в основата са войни, политически преврати, интриги и неуспешни приватизации /продажбата на „Кремиковци”, авиокомпания „Балкан”, БТК и т.н./, икономически вандализъм /разграбване на материалната база на българското земеделие/.
Цифрите по-долу рисуват противоречива картина, в която се открояват няколко елемента. 
-Малко преди Освобождението през 1870 година в икономически план България заема трета позиция на Балканите с БВП на глава от населението $840.
-През 1913 година тя вече е трета с $1534, същата позиция се запазва и през 1939 година с $1603.
-През 1989 година България е на второ място с $ 6 216, а през 2011 година заема четвърто място с $ 7201.
Прави впечатление резкия спад на БВП и срива в икономиката след 1989 година, като през 2007 година – въпреки силните чужди инвестиции, страната е изпреварена по ръст от икономиката на Румъния.
Тъжна е констатацията, че на страната ѝ трябват 22 години, за да постигне отново – през 2004 година – БВП като този от 1984 година.
Въпреки силните години на България в периода 2004-2009 година БВП на страната не успява рязко да се увеличи. Ръст от порядъка на 7-7.5% се оказва недостатъчен за радикална промяна в доходите на хората.

Какво още показват цифрите?
Най-ранните данни за БВП на страната  започват от 1870 г., а данните, които представяме са базирани на справочника на най-известния изследовател на стопанска история Ангус Медисън (1926 – 2010). Данните са публикувани в сайта на Центъра за растеж и развитие към университета в Грьонинген:

За периода 1870-1989 валутата е в международни щатски долари по Гиъри-Камис (Geary-Khamis dollar), а за да е по-обективно сравнението ще погледнем и номиналния БВП на глава от населението и в другите страни по това време.
През 1870 г. изоставаме от Гърция ($880) и Румъния ($931), но изпреварваме Турция ($825) и Сърбия ($599). Следва период на растеж, който достига своя подем през 1913 г. – страната ни изпреварва значително Турция, като БВП на глава от населението в България ($ 1 534) по това време е съизмерим с този на Португалия ($1 592). Това обаче не е за дълго, следва Първата световна война, а данните от 1924г. показват, че показателя се срива до $909.

През следващите 15 години страната изживява истинска индустриализация, а през 1939 г. – в разцвета на Царска България (1934-1944) функционират 3433 индустриални предприятия. Хранително-вкусовата и леката промишленост са водещи, като формират над 75% от общата промишлена продукция. Държавната намеса в икономиката е по пример на Германия и Италия, като се установява пълен контрол върху износа и цените на вътрешния пазар по силата на Закона за индустрията от 1936 г.
През 1939 г. изнасяме предимно пшеница (175 хил. тона) и тютюн на листа (34 хил. тона).
Втората световна война води до нов спад на икономиката, БВП на глава от населението се срива до $1 073 през 1945 г. Следва ускорена индустриализация на страната и силно икономическо и финансово обвързване на страната ни със СССР. До 1950 г. получаваме редици стокови кредити ($60 млн., $40 млн., $25 млн., $20 млн.) от Съветския съюз, а в страната ни се изграждат нови предприятия и мощности. Кредитите се погасяват с български стоки и страната ни се изолира от западноевропейския пазар.
1984 година – отваряне на врати
Плановата икономика води до увеличаване на БВП от $1 073 през 1945г. до $6 430 през 1984г.Страната ни се отваря към западни инвеститори едва в средата на 80-те години с Франция (парфюмерия), Италия (облекло) и Белгия (пивоварни), а след промените в социалистическите страни България губи осигурените пазари в СССР и страните от СИВ.
1989 година – сривът
Дългият и болезнен преход започва с трудни години за България, а БВП на глава от населението спада с темпове от порядъка на 7,40% (1991г.) и 8,72% (1996г.), като през 1997г. показателя се срива до ниво от $4 624. Спадът за тези 8 години е с $1 500, а за същия период Турция бележи ръст с $1 500 (от ниво $5 041 до $ 6 508 през 1998г.) и вече ни изпреварва.
Следва мащабната приватизация и през 2001г. БВП на глава от населението ($5 627) се връща на ниво от 1990г. ($ 5 597), а през 2004г. минаваме нивото от 1984г. ($6 430) – $ 6 755.
Днес страната ни е с най-ниския БВП на човек от населението в ЕС. Далеч сме от нивото на водещите европейски икономики – за 2011г. БВП на глава от населението в България е 46% от средния за ЕС, при 49% за Румъния и 58% за Латвия. До 2005 г. включително водим на северните ни съседи по този показател (37% срещу 35%), а през 2006г. румънците ни изравняват. През 2007г. България влиза в ЕС като страната с най-нисък БВП на глава от населението (40% от средния за ЕС), а Румъния вече ни е изпреварила (41%).

Как това да се промени? 
Кой и как ще пробуди българската икономика? Това е въпрос за Нобелова награда. Последните 135 години показват, че държавата не е направила радикална промяна в развитието си. Една от причините за това е управлението на страната в административен и юридически план.
Липсват два компонента според мнозина изследователи:
-Национална стратегия за развитие,която да се приеме от всички партии и партийки, и да се изпълнява стриктно, независимо от това кой управлява.
-Липсва премиер-реформатор. През последните 22 години страната е имала 8 премиери /без служебните/, но нито един от тях не успя да направи радикални промени, които да гарантират ускореното развитие на икономиката.

Тогава какъв е най-вероятният темп на развитие на България през следващите години?

Определени държави са постигали стабилна икономическа база благодарение на военни режими (Чили, Турция, Аржентина), други залагат на силна регулаторна намеса на държавата в икономиката (Китай е типичен пример), трети се развиват чрез мъчителна и бавна еволюция в манталитет, дисциплина, производителност, работоспособност, респект към закона и институциите.
Такава е била Гърция преди и с членството си в ЕС, такава съдба очаква и България. Цифрите за последните 135 години очертават именно този тип развитие и малка е вероятността това да се промени драстично в добрия смисъл на думата.
Има обаче и друг пример на Балканите – Турция. Турското икономическо чудо може да послужи като модел за поддражание – бързо растящ частен сектор, но и силна държавна намеса в най-важните индустрии, банковия сектор, транспорта и комуникациите.

 

 


Responses

  1. един долар от 1939 се равнява на 19 такива от 1984 като покупателна стойност количество стоки да кажем хляб така че ако през 1945 се падат 1073 долара то през 1984 са 330 като покупателна стойност

    Like

  2. 6430 долара от 1984 са 330 долара от 1939 три пъти по ниско от 1073 като сравняваме соца и царството

    Like


Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Категории

%d bloggers like this: