Posted by: rq85 | октомври 30, 2012

Възможна ли е данъчна справедливост?

Достигнахме най-сетне етапа на икономическо и социално развитие, където част от извънтрудовите доходи на гражданите да се изземват под формата на данък върху лихвите по депозитите в банките. Този данък се прилага във всички страни на ЕС. Да, но България е най-бедната държава в рамките на този съюз. В тази връзка има един закон на Енгелс, който казва най-общо, че колкото по-бедно е едно домакинство, толкова по-голяма част от доходите му отиват за храна. В България този закон има своето приложение. Интересно е, че авторът на идеята в лицето на МФ се притеснява за спестовния характер на бедния българин и се опитва да ограничи стимулите за спестяване с налагане на данък върху доходите от него. Единствената цел на подобни мероприятия, със сигурност е запълване на част от дупката в държавната хазна под формата на преки постъпления от посочения данък и под формата на увеличени ДДС постъпления от очакваното по-високо потребление, водещо след себе си нарастващ внос. Нищо, че това ще доведе до дупка в търговския баланс на страната. По принцип няма лошо да има такава дупка, но е хубаво в състава на вноса да преобладават инвестиционите стоки (средствата за производство). Това ще говори за бъдеща икономическа активност, заетост, по-високи доходи, потребление и данъци.  Но не това е важното. След като се изземва част от останалите им „чисти” доходи на населението, то какво се мисли в посока на облекчаване на всички, онези които ще бъдат засегнати. Добре, явно че българина ще увеличава все повече своето потребление и закона на Енгел (Engel’s Law) ще се изпълни не на 70, а на 100%, но българина освен че е най-беден е и най-болен. Затова може да се формулира друг закон – „колкото едно домакинство е по-бедно, толкова по-голяма част от дохода му отива за здравеопазване”. Защо МФ не вземе предвид това и не се опита да разработи нормативна база, която да признава разходите правени от ФЛ, както и на ЮЛ (техните работодатели) за медицински услуги и продукти. Например да се признае за разход и приспадне от облагаемата печалба плащане във връзка с операция, лечение в чужбина, използване на скъпи лекарства и т.н. Това е едно сериозно перо от бюджета на всяко домакинство. В тази връзка предложения от типа да се признават разходите по банковите кредити за данъчни цели не са състоятелни, защото не всички в тази страна ползват банкови кредити (та някои домакинства нямат доходи или възможност да докажат такива дори за да изтеглят кредит), но всички боледуват!!

Дебатите покрай данъка за лихвите по депозитите предизвика тема за размисъл и по въпроса за състоянието на данъчната система у нас. И конкретно бъдещето на плоския данък. Избягвайки от всички правни дефиниции, предложения и обяснения около въвеждането му през 2008г, може да се каже най-общо, че основният мотив за използването му у нас бе развиване на предприемачеството и бизнес духа в хората (предмет на друга тема са причините за влошаването на бизнес средата). Не да се чака на „кефа” на държавата, а да се създаде работеща „еманципирана” средна класа у нас. Така населението нямаше да е толкова зависимо от състоянието на бюджета и бюджета нямаше да е толкова зависим от състоянието на населението!?

Днес, обаче, се чуват и тези относно справедливостта на данъчната ни система, в контекстта на действието на плоския данък и предложението за налагане на посочения вече данък върху депозитните лихви. Най-явен изразител на които е финансовия ни министър. Има ли основание такова едно изказване? До неотдавна в сайта на народното ни събрание (parliament.bg) личеше Проекта на Закон за публичните финанси внесен след приемането му от МС. Като предстои неговото обсъждане и гласуване в пленарна зала. Известно е, че този закон отменя Закона за устройство на държавния бюджет и целта му е да регламентира най-общо взаимоотношенията между различните субекти и структури във фискалната сфера, ангажирани със съставянето, планирането, приемането, изпълнението и отчитането на държавния бюджет на страната. И се предвижда той да действа от 1 Януари 2014г. Оставяйки дебатите на експертите по въпросите, които са предмет на този закон – бюджетна процедура, фискални числови правила, дефиниции на основни термини, и др. нека разгледаме принципите, на които ще стъпват всички правителства от тук насетне при спазването на този закон. Те са записани в чл. 20 на Проекта. А той гласи, че публичните финанси се управляват при спазването на принципите на: отговорност и отчетност, всеобхватност, адекватност, икономичност, ефикасност, ефективност, прозрачност, устойчивост, законосъобразност. Всичко до тук е хубаво и за добро поне на хартия, но като че ли липсва най-важният принцип – този за справедливостта. Съзнателно или не този принцип липсва и не е ясно обособен от законодателя, а е може би вкаран в последння принцип за законосъобразност, който изисква при управлението да се спазва приложимото законодателство, вътрешни актове и договори?!

Да, но защо ни е нужно този принцип за справедливост да е ясно обособен и дефиниран в законопроекта?

Първо, прави впечатление, че изброените принципи може би са преписани от учебниците по публични финанси, в частта им за принципите на данъчно облагане. Известно е, че най-изтъкваният аргумент за промени в една данъчна среда/система е повишаването на справедливостта на облагане. Или поне така трябва да е….! Как ще се управляват публичните финанси ефективно например, ако данъчното облагане е несправедливо? Финансовата теория акцентира върху необходимостта от хоризонтална и вертикална справедливост. Да припомним, че една данъчна система се счита за хоризонтално справедлива, ако субектите, които са еднакви във всички съответни отношения, се третират еднакво. Или тук се изисква субекти с еднакво имущество, доходи и еднакво потребление (т.е. лица с еднакъв данъчен капацитет) да плащат еднакви данъци. Логично, изискването за вертикална справедливост на облагане се обляга на допускането, че субекти с по-голям данъчен капацитет трябва да плащат по-високи данъци. С други думи казано управлението на публичните финанси винаги и навсякъде трябва да предвижда и съобразява с финансовото и социално-икономическо състояние на индивидите в една страна, които са обект на данъчно облагане, и

Второ, тревогата за включване на справедливостта като принцип при управлението на публичните финанси (финансите на всички нас, общите ни пари) кореспондира с  чл. 60, ал. 1 от Конституцията на Р България. Той разпорежда “гражданите са длъжни да плащат данъци и такси, установени със закон, съобразно техните доходи и имущество.” От тук, не виждам, защо Закона за публичните финанси трябва да седи над Конституцията на страната в този смисъл, и защо в страна, където липсва всякаква обществена отговорност и чувство за справедливост хората определени да следят за спазването на законите, се опитват да елиминират основни граждански (човешки) права, произтичащи от правото им на доходи, собственост и частна инициатива.

Заб: Този коментар може да се намери и на адрес: money.bg


Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Категории

%d bloggers like this: