Posted by: rq85 | август 27, 2012

Знаем ли кога държавата има най-много пари и кога най-много харчи?

Фискалната политика е част от инструментариума на всяко едно правителство за водене на икономическа политика. В годините от 2003г. до 2011г. у нас се смениха три правителства, но политиката по отношение на държавните приходи и разходи остава една и съща.  Всяко следващо правителство излиза с намерения – я за реформа на данъчната система, я за повишаване ефективността на държавните разходи, я за по-голяма прозрачност и отчетност. Постигнаха се някакви резултати в тези посоки, но като цяло бизнеса и домакинствата все още не разбират какви политики се финансират/ха с част от техните доходи, какви публични цели се постигнат/ха, доколко справедлива е данъчната система и т.н.! След като от официалните данни подавани от МФ не може да се направи оценка за качеството на държавните финанси, то поне можем да разберем в кой период на годината държавата събира най-много пари и кога най-много харчи. Това би позволило на икономическите агенти в страната и същевременно данъчни субекти да планират по-добре.

Разглежданият период (2003-2011г.) е съобразен с наличните публични данни подадени от официалния орган, упълномощен да дава такава информация, а именно МФ.

Основната информация, която се ползва са статистическите данни на сайта на институцията към месечния бюлетин за изпълнението на бюджета (Консолидирана фискална програма и Републикански бюджет).

Първо, обаче е нужно да си изясним основните понятия: 1/Консолидираната фискална програма (КФП) обхваща Националния бюджет и Европейските средства; 2/Националният бюджет (НБ) включва държавния бюджет, всички автономни бюджети (общински, осигурителни фондове, ДВУЗ, БАН, БНР, БНТ, БТА), както и извънбюджетните сметки и фондове и други сметки на централно и местно ниво; 3/Държавният бюджет (ДБ) обхваща републиканския бюджет, бюджета на Народното събрание и бюджета на съдебната власт и 4/ Републиканският бюджет (РБ) включва централния бюджет и бюджетите на държавните органи, министерства и ведомства.

        Поглеждайки статистическите данни за изпълнението на основните показатели на КФП публикувани в началото на всеки месец, ще се опитаме  за периода 2003-2011г. да изведем своеобразен Разходно-приходен бюджетен календар:

При  показателя приходи и помощи на ниво КФП се отчитат най-силни месеци през март, април и декември, а най-слаб февруари. Аналогична е закономерността и при  показателяданъчни приходи на ниво КФП и на ниво РБ (на ниво РБ се вкл. всички данъчни приходи без местни данъци и соц-осиг. вноски).

Тъй като в данните показвани на ниво КФП не се посочват видовете данъчни постъпления, се използват данните на ниво РБ. Така,

При показателя“корпоративен данък се отчитат най-силни месеци през март и април, а най-слаб януари. Съгласночл.93 от ЗКПО за 2012г. корпоративния данък за съответната година се внася до 31 март на следващата година след приспадане на внесените авансови вноски за съответната година

Припоказателя“данъци върху доходите на ФЛ се отчитат най-силни месеци през април, май и декември, а най-слаби януари и февруари. Съгласночл.67 от ЗДДФЛ за 2012г. данъкът се внася от лицето, придобило дохода до 30 април на годината следваща годината на придобиване на дохода.

Припоказателя“данък върху добавената стойност се отчитат най-силни месеци през октомври и декември, а най-слаби  февруари и март. Традиционно този вид данък съставя около 40-45 % от общите данъчни приходи на държавата (без местните данъци и соц.-осиг. вноски).

Припоказателя“акцизи се отчитат най-силни месеци през август и декември, а най-слаби  февруари и март.

При показателя“мита и митнически такси се отчитат най-силни месеци през септември, октомври  и декември, а най-слаби  януари и февруари.

При показателя“др.данъци (с най-голям дял от тях са данъците върху хазарта) най-силни месеци са  януари  и декември, а най-слаб февруари.

При показателя“неданъчни приходи” на ниво КФП (с най-голям дял от тях са: вноската на БНБ в държавния бюджет и приходите от дивиденти за държавата)най-силни месеци са  април и май, а най-слаби януари и ноември. Съгласно чл.28  от ПМС 367/2011г. за изпълнение на ДБ на РБ за 2012г., търговските дружества с държавно участие в капитала правят вноските по отчислената печалба, съответно по разпределените дивиденти за държавата до 31 май на тек.година.

При показателя“неданъчни приходи” на ниво РБ се отчитат най-силни месеци през април и май, а най-слаби януари и ноември.

Тъй като в данните показвани на ниво КФП не се посочват видовете неданъчни постъпления се използват данните на ниво РБ. Така,

При показателя“неданъчни приходи от собственост” на ниво РБ се отчитат най-силни месеци през май, юли и октомври, а най-слаб януари.

При показателянеданъчни приходи с източник превишението на приходите над разходите на БНБ” на ниво РБ най-силен месец е април. Съгласно чл.8, ал.4  от закона за БНБ, остатъкът от годишното превишение на приходите над разходите на банката се внася всяка година в приход на държавния бюджет 4 месеца след края на финансовата година.

При показателянеданъчни приходи от държавни такси” на ниво РБ най-силни месеци са февруари и март, а най-слаби май, септември и ноември.

При показателянеданъчни приходи от глоби, санкции и наказателни лихви” на ниво РБ най-силен месец е декември, а най-слаби са февруари, май и септември.

При показателяпомощи” на ниво КФП най-силни месеци са юли, ноември и декември, а най-слаб януари.

Каква е картината в разходната част на бюджета?

 

При  показателя разходи на ниво КФП (без трансфери и вноска в бюджета на ЕС) се отчитат най-тежки месеци през ноември и декември, а най-лек февруари.

При  показателя разходи за заплати и възнаграждения за персоналана ниво КФП най-тежки месеци са ноември и декември, а най-лек януари.

При  показателя разходи за социални и здравно-осигурителни вноскина ниво КФП най-тежки месеци са ноември и декември, а най-лек януари.

При  показателя разходи за текуща издръжкана ниво КФП най-тежки месеци са ноември и декември, а най-леки януари и август.

При  показателя разходи за лихвина ниво КФП най-тежки месеци са януари и юли, а най-леки октомври и ноември.В структурата на държавния дълг преобладават дългови инструменти като облигации, емитирани на вътрешния и външен капиталов пазар. Плащанията на лихвите (купонните задължения) по тези инструменти традиционно се правят два пъти в годината (в началото и в средата на годината).

При показателя социални разходи и стипендии на ниво КФП най-тежък месец е декември, а най-лек януари. Това е показателя с традиционно най-голям дял от общо реализираните разходи по КФП.

При показателя разходи за субсидии на ниво КФП се отчитат най-тежки месеци през април и декември, а най-лек януари.

При  показателя капиталови разходии нетен прираст на държ.резервна ниво КФП най-тежки месеци са ноември и декември, а най-лек януари. Това са най-продуктивните държавни разходи имащи статут на инвестиции, които включват сл. компоненти: капиталови помощи за чужбина + основен ремонт на ДМА + придобиване на ДМА (на компютри и хардуер; на сгради; на оборудване и машини; на транспортни средства; на стоп.инвентар; изграждане на инфраструктурни обекти) + придобиване на НДМА + придобиване на земя + капиталови трансфери (за нефин.предприятия; за фин.институции; за организации с идеална цел; за домакинствата; разходи при стихийни бедствия и аварии) + прираст на държ.резерв и изкупуване на земеделска продукция.

Тъй като в данните показвани на ниво КФП не се посочват видовете трансфери (бюдж.взаимоотношения), се използват данните на ниво РБ. Така,

При  показателя трансфери от РБ нетонай-тежък месец е декември, а най-леки са януари и май.

При показателя трансфери от РБ предоставени на ДВУЗ, БАН, БНТ и БТАнай-тежки месеци са август, ноември и декември, а най-лек януари.

При показателя трансфери от РБ предоставени на общининай-тежки месеци са февруари и декември, а най-слаб август.

При показателя трансфери от РБ предоставени на здравни и социално-осиг. фондовенай-тежки месеци са януари, февруари и декември, а най-лек януари.

При показателя трансфери от РБ предоставени на съдебната властнай-тежки месеци са март и декември, а най-леки май, юни и септември.

При показателя трансфери от РБ предоставени на Hародното събрание(с данни само за последните 4 години)най-тежки месеци са ноември и декември, а най-лек януари.

При показателя вноска в ЕС(с данни само за последните 4 години – откакто сме в ЕС)се отчитатнай-тежки месеци през февруари и октомври, а най-лек юли. Изключение правят данните за и 2011г  когато  сред споменатите най-тежки месеци се отчита и декември.

Какво салдо има бюджета?

При реализираното бюджетна салдо по КФП най-добри (с реализиран бюджетен излишък по КФП) месеци са март, април и май, а най-лош декември. Изключение правят данните за 2009г. и 2010г. когато съответно сред споменатите най-добри месеци се отчитат  януари  (2009г.) и юли (2010г.), а сред най-лошите е и юли (2009г.).

При показателя финансиране на бюджетното салдо от външни източницинетонай-високи стойности се отчитат през ноември и декември, а най-ниски – януари.

При показателя финансиране на бюджетното салдо от вътрешни източницинетонай-високи стойности  се отчитат през януари, февруари, юли и декември, а най-ниски – април.

При показателя приходи от приватизациянай-високи стойности  се отчитат през август и септември, а най-ниски януари, юни и декември.

 

 

В обобщение, най-големите приходи (данъчни и неданъчни) държавата събира в месеците от първата половина на годината – март, април, май. Тогава е концентрирана кампанията по плащанията на различните видове преки данъци. Освен това през този период БНБ превежда част от своята печалба в държавния бюджет, а държавата събира и дивидентите от своите предприятия. Важно е да се посочи, че и в месеците от края на годината (предимно декември) се акумулират голяма част от средствата с източник косвени данъци и данъци върху хазарта. От другата страна най-големи разходи и плащания държавата извършва в края на годината, когато се правят трансферите към другите бюджетни организации (общини, соц.-осиг.фондове, съд.власт и др.), капиталовите разходи, социалните разходи и разходите за издръжка на администрацията. Поради тази зависимост съвсем логично бюджетното салдо да е с положителни стойности през месеците в началото на годината, а през тези в края да е с отрицателни стойности. Финансирането на реализираните дефицити в края на годината (в годините от периода когато се отчитат такива) предимно е от външни източници, а тези в началото и средата на годината – от вътрешни източници. Приходите от приватизация, като един от алтернативните източници за финансиране на отрицателното бюджетно салдо са най-големи по обем в месеците в началото на второто полугодие, а най-ниски през месеците в началото и края на годината.

Заб: Този материал може да се намери и на адрес money.bg

 

 


Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Категории

%d bloggers like this: