Posted by: rq85 | юни 29, 2012

Руската финансова криза от 1998 година – част 4

 

Идва момент когато държавата трябва да защити своите банки и националната икономика. Така се стига до девалвацията на рублата и обявяване на 90-дневен мораториум върху задълженията по избрани частни дългове  към чужди финансово-кредитни институции с матуритет над 180 дни. Други мерки в тази посока са: забрана за извършване на валутно-курсови сделки и за покупка  от страна на нерезиденти  на държавни вътрешни облигации с падеж над 1 година и гарантиране на депозитите на банките от страна на държавата. Правителството обявява мораториум и върху дълга си, което действие се предшества от принудителна замяна на ГКО-и и ОФЗ-и с матуритет 1999г. в  по – дългосрочни заемни инструменти ( стъпка, която е вследствие на неуспешен опит по- рано през годината да се убедят инвеститорите да сменят  техните ГКО-и с по-дългосрочни инструменти деноминирани в долари). Загубите от мораториума са, както за домашните, така и за чуждите инвеститори. Домашните банки губят около 40 % от активите си. По време на избухване на кризата общата експозиция на държатели нерезиденти под различни форми  на дълг и капитали възлиза на около 200-250 млрд. долара. Голяма част от нея се пада на инвеститори от Западна Европа.

Преустановяването на плащанията по дълговите инструменти на държавата не се отнася за следните единици:

  • Руската федерация (независимо дали представлявано от Правителството или Министерството на финансите)
  • Руската централна банка
  • Внешнекономбанк по отношение на обслужване на държавния външен дълг на Руската федерация

Мораториумът не важи също така и за текущите валутни операции на руските граждани, включващи вноски от чужбина  на лихви и дивиденти на чуждестранни инвестиции в Русия , както и за изплащане на търговски кредити изтеглени от нерезиденти на страната.

Принудително преструктуриране на дълга (ГКО-и и ОФЗ-и) – според съобщението на Руските власти от 17 август 1998г., краткосрочните безкупонни ДЦК (ГКО-и) и федерални заемни облигации с променлив купон (ОФЗ-и) с матуритет на 31 Декември 1999г. се обръщат в нови ценни книжа с по-голям срок. Това е опит да се намали краткосрочното платежно бреме на страната. Така търговията на тези инструменти се преустановява до обращението им. В тази посока правителството издава лист със срокове (план) уреждащ технологията по която ще се  извърши принудителната замяна на старите дългови инструменти (още наричани  от някои експерти Redeemed securities –обезщетителни ценни книжа) . Първоначално този лист е отхвърлен от чуждестранната банкова общност като дискриминиращ и  явяващ се проводник за по-благоприятно отношение към домашните заематели на  обезщетителни ценни книжа. Поставен е краен срок за тази размяна до 18 Септември 1998г. Планът предвижда да се  извърши замяна с нови ценни книжа на Руската федерация деноминирани в рубли, като номиналната сума  да е равна на сумата на откупуване. На заемателите се предлагат инструменти със следните атрибути:

  • с 3 годишен срок при 30 % лихвен процент на годишна база
  • с 4 годишен срок при 30 % лихвен процент за първите 3 години и 25 %през последната година
  • с 5 годишен срок при 30 % лихвен процент  през първите 3 години, 25 % за 4-та година и 20 % през последната година

На заемателите се  предоставят следните облекчения:

  •  ако държател иска да откупи притежаваните от него обезщетителни ценни книжа по-рано от предложения му срок, то общата сума на паричното плащане  трябва да е сума равна или по-голяма от 5 % от номиналната стойност на тези ценни книжа
  • дава се право да се изтъргуват (заменят) повече от 20 % от старите дългови инструменти за нови деноминирани в долари със стойност равна на  стойността на същите инструменти към 14 Август 1998г. Направено е предложение тези ценни книжа да имат падеж през 2006 година с купон от 5 % на годишна база с незабавно изплащане на падежа (bullet repayment). Тази операция се явява загуба за инвеститорите, тъй като се заменят оценени по пазарни цени вложения за номинал, който е силно надценен.

По неофициални данни чуждите инвеститори губят за няколко дни около 33 млрд. долара поради срива на руския дългов и валутен пазар. Големи рейтингови агенции като FITCH IBCA дават кредитен рейтинг на страната CCC което подсилва слуховете за предстоящ мораториум на държавен външен дълг  в размер на около 150 млрд. долара.

Трябва да се отбележи, че финансовия колапс на страната идва в момент когато се очаква да започне погасяването на близо 32 млрд. долара от държавния дълг на страната и предоговарянето по който е завършено през 1997г. след близо 7 – годишни преговори.

3.Източници за справяне с финансовата криза.

За да се справи с избухналата финансова криза от Август 1998 година,  руското правителство използва набор от мерки включващи вътрешни и външни инструменти за въздействие върху кризата. Някои от вътрешните лостове бяха изложени по горе в разработката, а именно – антикризисната програма на премиера Сергей Кириенко и неговия екип, принудителното преструктуриране на  държавните дългови инструменти (ГКО-и и ОФЗ-и), строгата  монетарна политика и др.

За оздравяването на финансовата система на Русия, правителството избира да използва и външни източници на финансиране и подпомагане. Може да се каже, че външната намеса  в лицето на МВФ, Световната банка и други кредитори спомагат най-много за постепенното излизане  на страната от фазата на кризата. С най-голям принос от всички институции е Международния валутен фонд.

Вече споменахме за стабилизационната програма на фонда от 1995 година. С негова помощ Русия дава надежди, че може да се справи с тогавашните проблеми пред страната. След като обаче се забавя извършването на реформите и не се следва стратегията на развитие начертана от фонда се стига до ситуацията от Август 1998 година. След много преговори между представители на официалните руски власти и фонда се стига до отпускането на заем в размер на 22,6 млрд.долара през 1998 година. Параметрите на договора сключен с Русия имат следния вид:

  • до края на 1998 година Руската федерация ще получи 12,6 млрд. долара като средствата се разпределят между МВФ – 11,2 млрд. долара; Световната банка – 800 млн. долара; Японско правителство – 600 млн. долара. Дългът от Световната банка и Япония ще се връща т.е. ще се включи в сумата на външния дълг на страната. Освен това се предвиждат и 2,2 млрд. долара от договорени  по-рано кредити
  • за 1999 година се предвиждат траншове в размер на 7,8 млрд. долара

Установява се, че Русия получава 3 от 7 най-големо заема отпускани от МВФ. Заемът който се отпуска е по-голям от този на Мексико (21,3 млрд. долара, но за доста по-дълъг период).

Сумите, които получава Москва са най-големите за Европа от плана Маршал и идват в момент когато трезорите на фонда са изпразнени след кризата в Югоизточна Азия. За да се съберат парите за Русия, МВФ иска от своите 11 основни акционера да внесат допълнителна  вноска и да се задейства  кредитна линия, неизползвана от 1978 година.6 Голяма част от тези средства са насочени към валутия резерв на страната, тъй като през последната година той е спаднал до ниво от около13,5 млрд. долара. Друга част от парите се насочват за покриване на задълженията по издадените ДЦК. Фонда препоръчва на руските власти да извърши необходимите икономически реформи, което да й помогне в бъдеще да избягва подобни кризи. Една от мерките е да се намали зависимостта на националното стопанството от износа на енергийни продукти с оглед на ниските нива на цените на петрола, газта и металите.

При отпускане на средствата фонда има няколко условоя, с които Русия трябва да се съобрази. На първо място се иска да бъдат преструктурирани някои от държавните монополи като Газпром и ЕЕС РОССИЙ. С това изискване Русия не се съгласява, разбира се, тъй като те са стълбовете на националната икономика и политическия „режим” в страната. На второ място се иска да бъде намален размера на бюджетния дефицит до 2,8 за 1999г. от тези 5 % за 1998 година ( това не е възможно поради големите разходи за заплати и пенсии, неизплащани в пълен размер дотогава).


6 в-к Капитал , стр.27 от 18-24 Юли 1998 година


Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Категории

%d bloggers like this: