Posted by: rq85 | юни 27, 2012

Как да ги изхарчим – суверенните фондове и благосъстоянието на нациите

Helmut Reisen  head of research, OECD Development centerHead of Reseach, OECD Development Centre

Суверенните фондове (SWFs) са инвестиционни средства контролирани от правителствата, които стимулират чувството за протекционизъм  в някои страни от ОИСР. Техните активи (възлизащи на над 3 трил.щ.д) и техните държатели (правителствата) създават блогоприятна среда за конспиративни теории, такива като страх от индустриален шпионаж или геополитически заплахи. Фондовете с активи  от над 100 млрд.щ.д. са от страни от Източна Азия или износителки на петрол (виж Таблица 1)

Таблица 1. Суверенни фондове и спестявания.

Икономическата теория занимаваща се с аспектите на процеса на развитие на страните с ниски доходи (development economics) очертава 4 главни мотива за страните да създават подобни фондове;

1/ международните валутни резерви – предимно държани в щатски съкровищни облигации – нарастват прекомерно много: лихвения и валутния риск  пречат с оглед на диверсификацията на портфейлите и централните банки нямат повече контрол върху паричните агрегати.

2/ в отговор на очакваните демографски проблеми, в момент на смекчаване на потребителските нива на бюдещите поколения където ресурсите ще бъдат изчерпани.

3/ намалявайки ресурсната зависимост чрез вертикална и хоризонтална секторна диверсификация.

4/  увеличавайки производителната ефективност като бъдещ фактор за растеж.

Най-големите по размер фондове са или финансирани от експортни постъпления получени от невъзобновяеми ресурси или резултат от много високи нива на корпоративни или частни спестявания  и спестовни излишъци.

Петролни износители

Една страна износителка на петрол оптимизираща производството си би трябвало да е безразлична измежду това да запази своите подземни запаси от петрол (в който случай печалбата е очаквания ръст в бъдещите цени на петрола) и получаването на пазарна норма на печалба от своите продажби (Правило на Нотелинг/Hotelling’s Rule за ефективно изчерпване). Извличането и продажбата на петрол е равнозначно на изтичане на капитал, освен ако постъпленията не се реинвестират напълно във финансов, физически и човешки капитал (Правило на Хартуик/Hartwick’s Rule за междупоколенческата справедливост). Фондовете могат също да помогнат да се стабилизира всеизвестната волатилност на цените на суровините. Законът за намаляващата възвращаемост принуждава производителите на петрол да инвестират голям дял от спестяванията си навън.

Производителите на петрол ще бъдат принудени да игнорират двете правила, ако суверенните фондове не могат да се инвестират в страните от ОИСР. Правилото на Хотелинг предупреждава, че намаляването на печалбата от инвестициите спрямо постъпленията от петрол (предпазвайки от инвестициите на SWFs от богатите на петрол страни) ще доведе до по-ниско предлагане на петрол и по-високи цени.

В богатите на петрол страни, това ще доведе до по-интензивно прахосване и корупция днес и по-ниско потребление утре, с възможни сурови геостратегически последици. В „Къде е богатството на нациите?” СБ изчислява, че много икономики изобилващи от ресурси не следват правилото на Хартуик; те имат негативни “действителни” нива на спестявания и стават по-бедни с всяка година.  Това откроява един важен политически въпрос – как могат богати на ресурси икономики да избегнат ресурсното проклятие? Един фонд може да помогне, дотолкова доколкото че постъпленията от петрол могат рано или късно да се трансформират в други форми на благосъстояние.

Източна Азия  

В контраст с богатите на петрол страни суверенните фондове на страните от Източна Азия се финансират от трансфери на международни валутни резерви. За едно десетилетие, Китай осигурява “евтини спестявания” на САЩ разширявайки кредитите за вносителите за заплащане на “евтините стоки”, които изнася и поддържайки събраните резерви предимно в съкровищни облигации на САЩ с нисък купон. В момента, с резерви за почти 1.5 трил.щ.д., валутния и лихвен риск изглеждат прекомерни и паричния контрол се губи, което се дължи на изтощения капацитет за стерилизация. Съблюдавайки правилото на Гуйдоти1 (Guidotti Rule) на покриване на целия краткосрочен външен дълг плюс тримесечния внос ще изисква Китай да държи 500 млрд.щ.д. в резерви – грубо една трета от това, което тя държи в действителност. Тези свръхрезерви плюс бъдещите излишъци от спестявания са фондовия потенциал на Китайските суверенни фондове.

Трябва да е сигурно, че бързо застаряващите населения и ограничената имиграция предполагат нуждата от високи спестявания за устойчиви нива на потребление в бъдеще. Когато спестяванията станат прекомерни и капиталовите печалби паднат под темпа на икономическия растеж, обаче, пенсиите финансирани с данъци постигат по-добре тази цел отколкото изцяло-финансираните от фондове пенсии. Задължителните спестявания  и свръхакумулираните капитали имат като резултат “динамична неефективност” и в Китай и в Сингапур, както показа скорошно емпирично проучване. В повечето страни от ОИСР, растежът е движен от създадени ползи от производителността на труда, но това е по-скоро фактор на натрупване, който обяснява растежа в Източна Азия. В страни с “динамична неефективност”, толкова много капитал се натрупва, че инвестиционното харчене клони към надвишаване на капиталовия доход; инвестицията изкарва ресурс от икономиката, отколкото да увеличава бъдещите възможности за потребление.

Диверсификация и ефективност   

Освен това прехвърлянето на прекомерни резерви и спестявания за бъдещите и застаряващите поколения, икономическата диверсификация и ползите от ефективността са главни икономически мотиви за създаване на суверенни фондове. Обединените арабски емирства използват своите фондове за бърза диверсификация от петрола към туризма, космонавтиката и финансите. Подобен мотив за диверсификация е и толкова основателен, колкото желанието за увеличаване на ефективността на тяхната икономика чрез придобиване на акции във водещи глобални компании. Преследването на ефективност може добре да обясни текущото препускане на SWFs към акции на американски финансови посредници, което бе спряно от ипотечната криза (subprime lending crisis).

Заключение

От перспективата на Икономическата теория занимаваща се с аспектите на процеса на развитие на страните с ниски доходи, има известна нужда от конспиративни теории, за  да се обясни кое движи финансирането и мотивите за инвестиции на суверенните фондове. Разбирането на  4-те главни мотива описани тук може да помогне в процеса на идентифициране на най-добрите практики от ОИСР на страните членки, които получават инвестиции контролирани от чуждите правителства.

1.Резервите позволяват на страните да изгладят вътрешната абсорбция в отговор на едно извънредно спиране на капиталовите входящи потоци. Популярните основни правила за полисимейкърите се свързват с текущата сметка, като поддържане на резерви равни на тримесечния внос, или с капиталовата сметка, предимно Правилото на Гуйдоти за пълно покритие на общия размер на краткосрочния външен дълг.

 

 

 


Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Категории

%d bloggers like this: