Posted by: rq85 | юни 22, 2012

Руската финансова криза от 1998г. – част 3

В съзвучие с тези мерки се създава консултативен орган по икономическата политика към Министър-председателят, в който влизат 10 от ръководителите на федерални органи на власт  и 10 от ръководителите на управленските органи на  по-големите компании в страната.

Търговията  в страната е в ограничен обем поради изчакването на преговорите с МВФ за отпускане на заема от 15 млрд. долара. В крайна сметка се отпускат не 15, а 22,6 млрд. долара заем, като това води до премахване на опасността от девалвация на рублата и мораториум върху държавния дълг.3 Това носи позитивни сигнали за чуждите и вътрешните инвеститори. Така постепено цените на акциите се повишават, а доходността ( лихвените плащания) на ДЦК  пада бързо.

Има и външни фактори, които оказват своето въздействие върху руската икономика. Едни от  основните причини за зараждане  на финансовта криза се крият  в рецесията, обхванала целия свят през 1998 г., която започва с Азиатската финансова криза от месец Юли 1997 г. Имайки  предвид последващото спадане на цените на стоките, обект на търговия, страните, които най-много разчитат на износа на суровини като петрол, са най-силно засегнати. Суровини като нефт, природен газ, метали и дървен материал формират повече от 80% от износа на Русия, като по този начин правят страната чувствителна към световните колебания в цените. Петролът също така е важен източник на правителствени приходи.

Азиатската криза започва в средата на 1997 г. и засяга валутните и капиталови пазари, както и цените на активите на много от страните в Югоизточна Азия. Вземайки под внимание събитията в Латинска Америка, най-вече след кризата на мексиканското песо през 1994 г., инвеститорите от Запада губят увереност за своите ценни книжа от Източна Азия и започват масово да изтеглят парите си, като по този начин се създава ефектта на доминото. По същото време Тайланд, Индонезия и Южна Корея имат голям дефицит на текущата сметка на платежния баланс, така че поддържането на фиксиран курс на националната валута довежда го огромно външно задлъжняване и прави страните много уязвими на международен валутен риск, както във финансовия, така и в корпоративния сектор. През средата на 90-те години на миналия век два съществени фактора започват да се изменят. След като САЩ излизат от рецесията в началото на 90-те години, Федералният резерв под управлението на Алън Грийнспан започват да повишават лихвите, за да се справят с инфлацията. Този факт вече нарежда САЩ като алтернативна на Югоизточна Азия дестинация за инвестиране на капитал. Азия вече е привлякла огромни суми „горещи пари” чрез краткосрочните си високи лихвени равнища, които вече тласкат нагоре американския долар, към който много от валутите на страните от региона са привързани. Резултатът от това е намаляване на конкурентоспособността  на износа на страните от Югоизточна Азия. По същото време ръстът на експорта за страните от региона се понижава драматично през пролетта на 1996 г., влошавайки още повече техните търговски баланси.

2.Проявление на кризата.

Към началото на м.Август 1998 година, правителството на Русия не се справя с обещаната икономическа реформа. В следствие на това книжата по руския външен дълг на страната се търгуват на рекордно ниски нива. Пазарите на руски дълг и корпоративни ценни книжа се сриват. Лихвите по дългосрочни и краткосрочните ДЦК скачат до115-130 % на годишна база. Основния борсов индекс в Москва  – RTS1 – Interfax се срива до ниво 109, 48 пункта ( най-ниска стойност от Май 1996 година). Акциите на най-големите руски компании (предимно от енергийния сектор) спадат  с около 10 % –  акциите на ЕЕС России падат с 11,9 % до 0,0885 долара за акция, а на ЛУКОЙЛ с 19,9 % до 5 долара за акция. Този факт може да се обясни с падане на цените на петрола до рекордно ниски нива ( сорт Брент на Международната петролна борса в Лондон – 11,9 долара за барел – на графика 1 е показана динамика на световните цени на основните сортове петрол от 1976 до 2006 г.).

Тези тенденции са неблагоприятни за намерението на правителството да продаде част от дяловете си в тези компании. Средствата, които ще се получат от тези продажби трябва да се насочат за финансиране на бюджетния дефицит ( приходите от приватизация са друг източник за финансиране на дефицита наред с приходите от износ и данъчните постъпления). Правителството има намерение да продаде 5 % от дела си в Газпром ; 75 % в Роснефт ; 100 % от Востсибнефтегаз ; от Сибур ; Комитек ; Тюмен Ойл ; Норси ойл и др. Сривът на петролните цени намалява стойността им, а за по-малките от компаниите пречка се явява и наложените мита за износ на петрол, които не се движат паралелно с петролните цени. Ценовото ниво на петрола на международните пазари оказва негативно влияние върху приходите от износа на страната. А тези приходи са основно перо от всички експортни приходи.

На 17 Агуст 1998 година  правителството и централната банка обявяват постепенна  девалвация на рублата и мораториум върху краткосрочния външен дълг на страната в размер на близо 40 млрд. долара. Това съобщение легитимира фалита на държавата и води до същинското развитие на финансовата криза.

Съобщението обърква финансовите пазари в Русия и води до бързо влошаване  стойността на рублата, колапс в стойността на търгуваните акции на руските компании и фактическото прекратяване на издаване на международни облигации , издавани както от Руската държава, така и от корпоративни емитенти. По – голямата част от легалните търговски сделки се извършват на бартер, а руския фондов пазар губи 75 % от стойността си ( от началото на годината ). Освен това се очаква до края на годината да има плащания по държавния дълг на страната в размер на 24 млрд. долара, а резервите на Централната банка са около 14 млрд. долара. За първото полугодие на годината износа е спаднал 13 % (и е в размер на 35, 4 млрд. долара) спрямо същия период  на миналата 1997 година. Износът за страните извън ОНД е спаднал с 14 % , а този за страните от ОНД с 6,2 %.4

Девалвация на рублата, банков сектор и чужд капитал– правителственото съобщение определя  нов  валутен коридор  от 6 – 9,5 рубли/долар. Той е предназначен да вземе под внимание дисциплинираното девалвиране на рублата за период от няколко месеца. От Централната банка на Русия се изисква да се намеси, за да смекчи влошаването на стойността на националната валута. Но тя трудно успява в последствие реално да  интервенира върху банковия сектор и валутния пазар в страната. Централната банка многократно преустановява всички сделки с валута на Московския междубанков валутен пазар след поява на доклади за търговия доста под обявените валутни курсове. Тя се стреми да води строга политика по отношение спазване на банковите правила и нормативи. В резултат на това отнема лиценза на няколко декапитализирани търговски банки. Вложителите (гражданите) масово се редят да теглят своите средства от банките. Моментално  изтеглените рубли се заменят за долари. Това още повече обезценява рублата, а предлагането на долари не може да „засити” търсенето. Капиталовите потоци в страната са подпомогнати от либералните правила за капиталови транзакции и дерегулацията на финансовия сектор, което позволява на банките свободно да вземат заеми от чужбина, печелейки от международния лихвен арбитраж. Така обаче те изграждат рискови експозиции на валутните пазари. От друга страна икономиката на страната е силно уязвима от чуждите капиталови потоци. Отливът на такива се счита за основната причина за девалвацията, което води до капиталови загуби за банковите баланси и другите фирми имащи незастраховани (нехеджирани) валутни експозиции. Последващата намеса върху търсенето на валутния пазар, генерирано от опитите да се покрият загубите води до създаване на явлението „свободно падане” на националната валута и динамика в лихвените проценти, създавайки по този начин мащабни банкрути. Характерно за периода е, че сделките на вътрешния валутен пазар падат – котировките се движат между 7,10 – 7,11 рубли/долар.

90 – дневен платежен мораториум  – Акумулирания през годините бюджетен дефицит на страната се дължи най-вече на изплащането на лихви по дълга на страната и според водената политика произтичащите задължения се финансират чрез продажбите на нови правителствени книжа (Понзи мода) 5. Като част от усилията за постигане на макроикономическа стабилност, правителството използва широко емисиите на ГКО-и и по-малко тези на ОФЗ-и (федерални заемни облигации с променлив купон). Много от тези книжа биват закупени от руски банки, които финансират тези покупки чрез заемане на средства от чужди банки чрез репо-сделки, излагайки се на значителен валутен риск. Важна част от новоемитирания дълг се купува и директно от чуждестранни инвеститори, които държат около 1/3 от общия размер на ГКО-и. Валутните рискове за тях биват обезщетени чрез покупка на форуърдни контракти от руските банки (плащанията по които биват замразени след обявения мораториум). Динамичната промяна в текущата сметка на платежния баланс на Русия ( от излишък до дефицит в размер на 1,5-2 % от БВП за 1998г.) води до увеличаване на лихвените проценти по ГКО-и до над 100 % ( с повече от 40 % над инструментите деноминирани  в долари с подобен матуритет). Постепенното влошаване на стойността на правителствените ценни книжа води до искане от страна на чуждите кредитори на руските банки за допълнително обезпечение  по репо-сделките. Банките от своя страна нямат възможност да поискат средства от Централната банка, тъй като тя намалява паричната маса в обращение по повод защита на националната валута. Заемането на междубанковия пазар също се оказва безплодно. Тези трудности сигнализират за ликвидна криза в Русия. Така у чуждите инвеститори се засилва страха за широкомащабни проблеми в държавния финансов сектор. В същото време държавата има трудности да заема средства по повод изплащане на задълженията по лихвите на държавния дълг. Банките нямат друг изход освен да затворят своите репо-позиции чрез изплащане на заемите в долари. И тези плащания оказват по-нататъшен натиск върху валутните курсове и валутните резерви, което води до допълнителни мерки от страна на властите в страната и падане цената на правителствените ценни книжа.


3 В свое изявление по-рано шефа на МВФ М.Камдесю споделя, че не вярва  Русия да наложи мораториум върху държавния си дълг./ Директорът на изследванията в МВФ Майкъл Муса заявява, че Русия няма да бъде спасявана на всяка цена и това може да стане само, ако страната се справи с данъчните и структурни реформи.

4  Обзорно издание на ВНИКИ (всероссийски научно-исследовательский коньюнктурньй институт), ред. Андрей Спартак – Москва 2006 г., стр.142-143

5 Под Понзи мода се разбира използване на допълнителни заеми за посрещане на задълженията по изплащане на  лихви за старите заеми


Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Категории

%d bloggers like this: