Posted by: rq85 | юни 15, 2012

Руската финансова криза от 1998г. – част 2

1.2.Икономическа обстановка в страната –  състояние на основните макроикономически показатели.

Проблемите на съвременна Русия се коренят в специфичното зараждане на капитализма по време на политиката на „перестройка“ на Михаил Горбачов. В своите усилия за разгръщане на стопанската инициатива, Горбачов разрешава на хиляди предприятия да изнасят своята продукция в чужбина и да развиват пряко своите външнотърговски връзки, а не чрез външнотърговските централи, които по това време са единствените упълномощени стопански звена за външнотърговска дейност. Резултатът от тази необмислена либерализация на външната търговия е, че директорите на заводите, независимо от техния предмет на дейност, започват да закупуват търсени на западния пазар енергоносители и метали по твърди, контролирани от държавата цени, да се сдобиват с експортни лицензни и експортни квоти (в повечето случаи с помощта на подкупи за държавните чиновници, отговарящи за издаването на лицензни и разпределението на квоти) и да ги продават по международни цени в чужбина. По този начин започват да се натрупват огромни печалби. Според експерти, само през първата година след разпадането на Съветския съюз, през 1992 г., ръководителите на държавни предприятия натрупват богатство в размера на около 25 милиарда долара от външнотърговска дейност, които отиват в техните джобове. Вторият източник за забогатяване в смутното време на перестройката и непосредствено след разпадането на Съветския съюз е предоставянето на евтини кредити от страна на Централната банка на формиращите се вече предприемачи.

Процеса на икономическа трансформация в Русия се отличава с продължителна депресия и макроикономическа нестабилност – в периода от 1989г. до 1996г. БВП на Русия спада с 40 %. През този период се наблюдават няколко отклонения на равнището на инфлацията близки  до хиперинфлация. Първото  радикално усилие да се овледее инфлацията е стабилизационната програма на Международния валутен фонд (МВФ) от 1995 година. Тя се фокусира върху провеждането на твърда монетарна политика и използване на номинални валутно-курсови цели; прекратяване на практиката бюджета да се финансира от Централната банка на Русия; постоянен контрол върху валутните курсове. В годините които следват, страната прави забележителни промени в посока ценова и валутно-курсова стабилност (виж приложение 1), което дава позитивни сигнали на Запада и чуждите инвеститори. Но тези усилия остават еднократни, а  реформите се бавят. Трябва да се подчертае, че тези усилия не са подпомогнати от дълбоки структурни и институционални реформи. А Русия наследява от миналото свръхиндустриализирана икономика, доминирана от слабо ефективна тежка индустрия ( включваща военно-промишления комплекс),  в която цивилното производство се задъхва, което води до дефицит на потребителски стоки.

В периода от 1992-1994 година се извършва най-масираната приватизация в страната. В повечето случаи собствеността на  ефективно работещите държавните предприятия се прехвърля върху инсайдъри ( мениджъри на компаниите), които или нямат знания, или капитал за да ги развиват. Нововъзникващата система от частни собственици не залага на ефективното корпоративно управление и е друга пречка за  процеса на преструктуриране на предприятията. Прогреса в институционалните и законодателни реформи в Русия през 90-те е скромен и нововъзникващата пазарна инфраструктура все още е слаба. И това е най-вече в областта на търговското право. Търговските сделки които са в основата на пазарните връзки не е подкрепена от подходяща легална рамка. Сключването на сделки и приключването им, в повечето случаи, е благодарение на добрата воля на страните.

Много малко се прави и по посока реформиране на административната система, която се отличава с не прозрачност и незаконни практики. Това заедно със слабостите в законодателството на страната  помага да се концентрира голяма част от държавните активи и собствеността върху минералните ресурси в ръцете на избран кръг от хора. Богатството на тези хора наречени ”новобогаташи” не е в резултат на предприемачески успехи, а е в резултат на полу или нелегална дейност – т.нар. лесни пари. Много средства се изнасят извън страната, вместо да се използват в  националното производство.

Всеобщо мнение е, че неумението в управлението на фискалната система и пазара на държавен дълг са сред основните причини за руската финансова криза от 1998г. Правят се опити за институционални реформи в областта на бюджетните приходи (данъчна система) и в областта на държавните разходи. До 1998 г. всички усилия за справяне с бюджетния дефицит на страната са напразни. През 1994г. стойностите на дефицита се покачват до 10.7 % от БВП. След намесата на МВФ стойностите падат до 3% през 1995г. като до 1998г. се покачва до 4.8% от БВП (виж приложение 1). Има стремеж финансирането на дупката в бюджета да  премества  постепенно  инфлационната тежест към финансирането с издаване на облигации и съкровищни бонове. За първите 4 месеца на 1998 година обслужването на държавния дълг коства 1/3 от федералните разходи. Това ниво на държавните разходи по обслужване на държавния дълг е доста голямо, което плаши чуждите инвеститори, което от своя страна води до невъзможност да се емитира нов дълг.

През 1995 година се реализира 3 % бюджетен дефицит спрамо БВП по данни на руското министерство на финансите. Но въпреки добрите данни лихвените плащания на държавата по държавния дълг се увеличават и за да се избегне дълговата спирала се приемат програми в които са зададени следните прогнози: – бърз икономически растеж до 4 % на година, стабилизация на валутния курс, покачване на  световните цени на основни стоки, провеждане на фискална реформа и достигане на бюджетен излишък, доброжелателно отношение на държателите на руски дълг и др. Покачването на световните цени на петрола  през 1995 и 1996 г. дават надежди, че тези мерки могат да се постигнат.

Първите емисии на държавен дълг, на Руската федерация, са във формата на ГКО – краткосрочни безкупонни ДЦК. И в началото те са насочени за домашни държатели като се предлагат с високи лихвени проценти. Намесата на МВФ в държавните работи на страната води до това, тези облигации да се предлагат и на  инвеститори нерезиденти. Това води до намаляване на лихвите по тези ДЦК. Разбира се, ниските нива се обясняват със сигурността, която налага и дава МВФ, но е време за избори през 1996 година и лихвените нива се изменят динамично. В посока нагоре, лихвите се движат при липса на доверие към държавата и  извършването на реформите, а първите сериозни кризи на  доверие са през м.Ноември 1997 година.

В края на м.Април 1998 година Русия има нов премиер – нов опит да се извършат необходимите промени и справяне с многото проблеми в страната. Икономиката на страната все повече забавя темпове и влиза във фазата на криза. Фондовия пазар е в колапс, а според финансовите експерти на правителството това съсътояние се дължи на огромния бюджетен дефицит ( реализиран поради ниската степен на събираемост на данъците, високи правителствени разходи и бремето на неизплатени заплати и пенсии от изминалата 1997 година). Също така те подчертават и срива на световните цени на суровия петрол, който е основно перо в износа на Русия (виж графика1). Изтъква се и негативното отражение на Азиатската криза от 1997г. Негативно явление за превителството са и избухването на социални конфликти и множество стачки – на миньорите (които блокират важни ЖП линии), на работещите в петролната и газова промишленост и др. Кабинетът трябва да намери пари за заплати на тези хора или рискува да създаде условия за по-големи социални противоборства и конфликти. До месец Август 1998 година правителството изразходва около 4 млрд. долара за погасяване на задълженията към миньорите.

През месец Май 1998 година цените на  руските акциите падат, а лихвените проценти по правителствените облигации се покачват. Това води до спекулации за предстоящо девалвиране на рублата и на бягство на чуждестранните инвеститори от страната. Президентът Елцин събира финансовия елит и едрия бизнес (в лицето на компании като Газпром и ЛУКОЙЛ) за да поиска подкрепа за разрешаване на кризисната ситуация, но не намира разбиране от тяхна страна и прибягва до помощта на външни финансови институции и кредитори. Канят се на преговори представители на МВФ и Световната банка за отпускане на заеми. За официален представител на Русия в преговорите се назначава Ан.Чубайс. Преговорите са трудни и с нееднозначен изход. Договарят се едни условия, но в последствие се променят, а всички заинтересовани страни са в очакване на развръзката. Конкретно споразумение обаче не се подписва. Повече от месец националната икономика се тресе. След минимален ръст от 0,4 % на БВП за 1997г. се очаква той да спадне с 0,5 – 1,5 % през 1998г. В същото време държавата плаща по-големи лихви по дълговите си инструменти в следствие на кризата.

Предприемат се конкретни мерки в две посоки – разработване на антикризисна програма от правителството и по-активно сътрудничество с МВФ. Преговорите с Международния валутен фонд вече се водят на по-високо управленско ниво. Стенли Фишер – заместник директор на институцията преговаря с руското правителство за отпускане на заем в размер на 9,2 млрд. долара. Очаква се да бъде отпуснат и друг заем в размер на 10-15млрд. долара по нататък във времето. Разбира се, поставят се условия от страна на институцията, които Руската страна не е склонна да приеме като разрушаване на естествените монополи в страната. Все пак в началото на м.Юли се решава да бъдат преведени 630 млн. долара от МВФ, които трябва да влязат директно във валутния резерв на страната и ще се ползват за временно стабилизиране на местните финансови пазари.

По отношение на вътрешните усилия, трябва да се спомене пакета от мерки,  който предлага премиера Кириенко и неговия екип. В тази антикризисна програма се включват:

  • Промяна на данъчната система – тежестта да пада върху потребителите, а не върху производителите
  • Въвеждане на нови данъци за малките производители
  • Въвеждане на данъци върху бартерните сделки
  • Увеличаване на руските мита
  • Намаляване на лихвените проценти до 30 % до края на есента
  • Намаляване на държавните субсидии
  • Съкращаване броя на държавните служители и работници и др.

Държавната Дума на Русия приема първоначално едва 9 от общо 20  законопроекта предложени от премиера Кириенко, като:

  • 20% за ставка на ДДС
  • Намаляване на корпоративния данък  от 35 % на 30 %
  • Налага се нов данък върху казината
  • Изменението на Данък общ доход се приема на по-следващо ниво
  • С отделен вот се разрешава на правителството да увеличи дела на чуждестранните заеми до 9, 68 млрд. долара от предварително планираните  за тази година  6,6 млрд. долара и др.2


2 Заместник  министъра на финансите Михайл Касянов съобщава, че до Юли 1998г. правителството е получило кредити на стойност 7,7 млрд.долара, но няма опасност от превишаване нормата на външния дълг


Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Категории

%d bloggers like this: