Posted by: rq85 | юни 7, 2012

Руската финансова криза от 1998 година

Всеки петък тук ще се представят резултатите от едно мое студентско проучване относно Руската финансова криза от 1998г.

Част 1

През 20-ти век света става свидетел на много финансови кризи – Черният четвъртък от 1929г. и Голямата депресия; Скандалът със спестяванията и кредитите в САЩ -1985 година; Сривът на индекса Дау Джоунс Индъстриъл Еверидж (DJIA) през 1987г; кризата с  фонда Long-Term Capital Management от 1998г и др. Последствията от тях са: държави биват подложени на спекулативни атаки и фалират, националните и свободно използваемите валути се обезценяват, финансовите пазари биват декапитализирани, доверието на инвеститорите  намалява и огромни капиталови потоци се пренасочват от една точка на света към друга, гражданите на страните в криза биват подложени на екстремни явления и т.н. Има и друг вид кризи според техния произход. Тези кризи се дължат на трансформация на икономиките на много държави от един модел на управление към друг. През 20 век се случва  промяната от социализъм към капитализъм и демокрация за много държави по света и в частност в Европа. Държавната собственост се заменя с частния капитал и предприемчивост. Постепенно се заменят утвърдени от много години начини за производство в  националните стопанства с нови методи, практики, технологии и ресурси. Освен това много бързо се променят световните пазари. Всичко това рефлектира върху икономиките в преход, тъй като се изисква време за адаптация на производството и намиране на нови пазари за продукцията. Разбира се, променя се не само стопанството, но и обществено-политическата среда вътре в страната. Ценностите се подменят с бързи темпове, а хората не са готови да приемат новите. Всичко това носи на страните в преход  сътресения и трудности. Казаното дотук се отнася в най-пълна степен за страните от бившия социалистически блок, сред които бе и България. Този блок е създаден като алтернатива на демокрацията и капиталистическото общество. Водещо място в този блок заема най-голямата държава в света (по територия) – Русия. Влиянието й  е различно върху  страните гравитиращи около нея. Но настъпват годините на промяна. Много от страните поемат друг курс на обществено и икономическо развитие. Разбира се, те преминават през много кризи от социален и финансов характер. Страни като Полша, Чехия, Унгария, Словакия, а  през 2007 година  България и Румъния успяват да преодолеят трудностите с помощта на Европейския съюз и неговите структури. Единствената страна, която бива изолирана е именно Русия. В началото на 90-те години, тя  започва своята трансформация с помощта на Запада, но по-нататъшното й развитие се базира на собствени сили. Прехода в тази държава се основава на ресурсната обезпеченост на икономиката, управленския капацитет на политиците и волята за промяна от страна на народа. Изобилието или недостига на някои от тези 3 неща водят до финансовата криза от 1998 година.

Обект на изследване на тази работа ще бъде финансовото състояние на Русия от „перестройката” до избухването (и по време) на финансовата криза през 1998г. Целта на анализа е да се изгради пълна картина на развиващите се  социално-икономическите процеси в страната за периода. За реализирането на целта ще се изпълнят някои задачи.

Задача 1 – да се потърсят причините за кризата като обществено-политически процеси, управленски действия, финансови решения и грешки за периода.

Задача 2 – да се анализират намерените причини като се опише влиянието им върху  кризата.

Задача 3 – да се даде оценка на анализираните причини като се опише влиянието и последствията от кризата

Задача 4 – да се направят изводи на всеки етап от анализа

1.Причини за възникване на финансовата криза в Русия от 1998 година.

1.1. Политическа обстановка и процеси в страната –  кратка ретроспекция на събитията.

През последните 18 години Русия преживя изключително широкообхватна и многостранна трансформация. Тя се промени от комунистическа диктатура в многопартийна демокрация. Нейната централно планирана икономика преминава в капиталистическа, основана на пазара и частната собственост. Политически Русия започва десетилетието като репресивна диктатура, доминирана от комунистическата партия и тайните служби, по-късно обаче политическите й лидери започват да се избират в свободни  избори, а гражданите могат да изразяват своите възгледи без страх и са регистрирани повече от 700 политически партии.

Демократичните промени в страната се свързват с фигурата на Борис Николаевич Елцин. Той води държавата от 1991 до 2000г. (като през 1996 г.е първият демократично избран президент на Русия). В началото на управлението си, той се радва на  широката подкрепа на народа. На няколко пъти и армията се оказва решаващ фактор за налагане волята на президента по линия на утвърждаване на демократичните промени в страната. Тези факти говорят за силата, която Борис Елцин е съсредоточил в ръцете си. По този начин той може да извършва реформите които иска без да има сериозна опозиция. Но това което е иска Елцин по една или друга причина не се случва. Напротив,  времето се характеризира с беззаконие, корупция по високите етажи на властта, ограбване на държавата от малка група хора приближени до властта, неефективно работеща съдебна и данъчна система, а върховенството на закона е ограничено. Всичко това влияе негативно върху икономиката на страната.

Нека преминем към по-близките години до кризата и политическата обстановка в страната. На 1 декември 1997 година се провежда заседание отчет на кабинета, на което трябва да се изслушат министрите за свършеното от тях през годината и да се представи напредъка на реформите в страната. Нека кажем, че повечето от министрите са млади и перспективни хора, които са взети от Елцин да извършат така очакваните икономически реформи в страната. Важното тук е, че президентът след като изслуша отчетите, има намерение да уволни поне 2 или 3-ма от своите министри. Случва се така, че Елцин напуска преждевременно заседанието и поведението му поражда противоречиви мнения. Показателна за влиянието му върху икономическия живот в страната е реакцията на стоковата борса. Там дилърите преустановяват работа когато чуват за напускането. Връзката между политическите процеси и финансовото състояние на страната е много тясна, като тя е силно еластична и в последствие акумулира сериозни проблеми за държавата. Необходимостта от промени в кабинета е продиктувана от неизпълнените задачи поставени  в „12-те основни дела за 1998г.”. Една от задачите е изпълнена успешно, а именно погасяване на държавния дълг към военно-промишления комплекс. Други задачи като подкрепа на инвестициите и структурните реформи в националното стопанство, социалната сфера и поземлената област се бавят.

Основен проблем пред руското правителство е приемането на бюджета за 1998 година. Този процес се бави, тъй като правителството иска разходната част да се намали с 27,9 млрд. рубли ( 1% от БВП) и в  съответствие с думите на изп. директор на МВФ Мишел Камдесю, че Русия трябва да живее според възможностите си и да приеме реален бюджет. След ред търкания, Държавната дума не приема основния финансов закон, като не достигат 36 гласа. Това забавяне помага на кабинета, който финансира месечно 1/12 от миналогодишните разходи, които са с 10 млрд. рубли по – малко.

Друг проблем, вътре в кабинета, който носи безпокойство  в икономическия живот на страната, е противоборството на президента и неговите критици в кабинета. Президентът прави очаквани промени след разразяване на скандал с получени хонорари от страна на всеки член на т.нар. „Съюз на писателите” ( в който влизат хора близки до Елцин като Ан.Чубайс и др.). Тези хонорари са за неиздадена история на руската приватизация.

От скандала печели другата силна фигура в страната Виктор Черномирдин. Той е премиер на Русия, като се ползва с доверието както на Борис Елцин, така и на острите противници на президента. Скандала дава възможност на премиера да съсредоточи по-голяма власт в ръцете си от преди като прави промени в кабинета. Фигури приближени до Борис Елцин като Ан.Чубайс ( заема различни постове от министър на финансите до вицепремиер) и Б.Немцов ( първи вицепремиер) биват изолирани от управлението на страната временно. Но на  дневен ред постепенно излизат и следващите президентски избори през 2000г. Това провокира много интереси от икономически характер. Хора (групировки), които са успели да развият своят бизнес по време на сегашния президент биха искали  статуквото да се запази и да се ползват от държавната защита, а други хора и групировки биха искали промяна за да отидат на местата на техните  сегашни бизнес конкуренти. Едрия бизнес начело с Борис Березовски застава зад премиера Черномирдин, а ситуацията за Елцин е деликатна. Конституционния съд на Русия трябва да реши казус със статута на президента. Според старата конституция на страната, Борис Елцин не може да заема президентския стол повече от 2 мандата ( както бе споменато по-рано, той е президент на вече несъществуващата РСФСР1 от 1991г., а по-късно става президент на Русия през 1996 г.). Ето само някои от компаниите, които подкрепят кандидатурата на Виктор Черномирдин – Рем Вяхерев ( шеф на Газпром); Вагит Алекперов ( шеф на най-голямата частна петролна компания в Русия – ЛУКОЙЛ); ръководителите  на Внешекономбанк (банката обслужваща  държавния дълг на страната); ръководителите на заводите КАМАЗ; а личен ПР консултант  му става новия директор на държавната телевизия ОРТ. Президентът Елцин изповядва идеята, че трябва да го смени млад президент, последовател на демократичните реформи и дори в едно свое изявление заявява, че го е намерил (може би става дума за сегашния Вл.Путин). В други изказвания обаче прозира намерение за нова кандидатура. Тези ходове объркват противниците му и ги карат да гадаят ходовете му. Президентът и действията му не са по вкуса на ологарсите в страната,  на представителите на  финансово-промишления комплекс и на комунистите в парламента и крайните националисти начело с Вл.Жириновски и В.Зюганов. Ако това помага на президента да изпълни целите си, то тази неопределеност пречи на икономиката на страната. Чуждите инвеститори искат сигурност, а те не знаят дали реформите ще бъдат продължени или не, дали ще се залага на демократични способи за управление или ще се върнат старите управленски приоми и т.н. На 26 Февруари 1998г. Елцин прави промените в кабинета си – уволнява министрите на Енергетиката; на Транспорта; на Образованието и отговарящия за отношенията с ОНД (общност на независимите държави)  вицепремиер. Тези ходове се тълкуват като стратегия за връщане на инициативата в кръга около Елцин. Друга важна причина за промяната според много вътрешни анализатори е идеята за извършване на реформа в административната система. Така се премахват вицепремиерските постове, обединяват се някои държавни структурни единици и се извършват някои „популистки” прояви като премахване на личната охрана от вицепремиерите, продажба на западните коли и замяната им с руско производство в автопарка на изпълнителната власт. Изказват се  мнения, че поради президентските избори реформата няма да се завърши до край и тя ще остане с популистки характер. Последния  голям ход на Елцин е уволнението на премиера Черномирдин и замяната му с младия, бивш министър на Енергетиката Сергей Кириенко. Това става в края на м.Април 1998 година.

 


1 Руска Съветска Федеративна Социалистическа Република


Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Категории

%d bloggers like this: