Posted by: rq85 | октомври 2, 2011

Спомни си всичко, което ще ти се случи! – продължение

Продължение от 18.09.2011г….
Всеки път когато преглеждах Великата контракция, блещукащата трагична история на Фридман и Шварц, се шокирах наново от тяхното описание на объркването, несигурността и грубото невежество. Противоборството между членовете на Борда на Федералния резерв и президентите на Банките става рутинно развлечение. Признавам, че ФЕД съществуваше от само 16 години, когато трагедията ни порази през Октомври 1929г., и нищо с такава величината, нито при финансовите пазари, нито реалната икономика, се случи през тези 16 години. Все пак паричните власти настояваха да се водят политики със склонност към дефлация в момент когато банките угасваха и ценовото ниво потъваше.
Можеш да почувстваш собственото чувство за удивление на Фридман и Шварц – и често гнева – когато тяхната история се разгръща. Те имат толкова много да кажат, че заточват много от техните най-плодовити наблюдения в обширни бележки под линия непосредствено видими при бързо преплъзгване през тази книга. Много от това, което те показват в тези бележки под линия принадлежи на основния текст, не просто поради съдържанието на бележките, но също и поради ясно показания гняв на авторите. Докато някои бележки са странични коментари или отклонения, най-добрите от тях усилват и задълбочават повествованието (разказа) в основния текст. Основната гледна точка на Фридман относно икономическата наука и въпросите на икономическа политика беше напълно развита по време на ангажирането му с голямата задача на неговата парична история на САЩ. Въпреки това, събитията изложени в ключовата част на тази работа, тази ужасна история за Великата контракция, подсилиха неговите убеждения и формираха много от темите на песните, които той „изпя” през остатъка от живота си. Неговата гледна точка беше забележително проста, особено за един икономист.
Свободното вземане на решение, вярваше Фридман, беше задължителното условие за икономическата система да съумее да донесе по-високият жизнен стандарт за по-голяма група от хора. Той беше убеден, че отделните личности като група, биха направили значително по-добър избор за тях самите, отколкото бюрократите, които имат за цел да вземат решения за тези отделни личности. Федералния резерв беше само една правителствена агенция, от многото, която той би предпочел да види като несъществуваща или поне да бъде заточена само да поддържа паричното предлагане на устойчиво ниво.
Малък пример за моето собствено познанство с Фридман илюстрира духа на неговото мислене. През Ноември 1997г. аз му изпратих копие на един къс материал, който бях току-що написал под заглавие „Фиксираните валутно-курсови режими снасят яйца” (Pegs Lay Eggs), в който аз твърдя, че свободно изменящите се валутни курсове винаги са били предпочитани пред фиксираните валутни курсове. Фиксираните валутни курсове изискват властите да купуват и продават валута с оглед на поддържане курса стабилен (или според златния стандарт, да снижават или покачват лихвения процент с цел дестимулиране или стимулиране на входящите потоци от злато в ситуация, която го изисква). Като неизбежен резултат от тези мерки, властите биха отслабили контрола върху паричното предлагане и лихвения процент. В същност, фиксираните валутнии курсове създават толкова много изкривявания в системата, че те са осъдени да носят своето собствено унищожение. Съответно, одобряващия отговор на Фридман до мен беше, „Да, фиксираните режими снасят яйца, а хора лишени от реализъм създават фиксирани режими.” (Yes, pegs lay eggs, and eggheads create pegs)


Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Категории