Не бяхме ние

Алан Грийспан и Бен Бернанке все още не вярват, че монетарната политика носи някаква вина за кризата

Желанието да се спасява накърнена репутация е мощен мотиватор. Това е едно заключение извадено от нов 48 стр. материал изготвен от 83 годишния бивш председател на ФЕД Ал.Грийнспан за Brookings Institution. Човек приветстван досега като най-блестящия централен банкер в света в момента е редовно обвиняван за балона на активите и последващия колапс. Това е опита на Г-н Грийспан да изчисти репутацията си.Кризата, твърди той, се заражда от “класически еуфоричен балон”, чийто корени лежат в острото глобално влошаване на номиналните и реални дългосрочни лихвени нива в началото на 2000г, което подхранва неустойчив бум в цените на жилищата. Благодарение на тази еуфория, банките тълкуват погрешно рисковете запечатани в сложни нови финансови инструменти. Грийнспан смята, че най-доброто лекарство е да се подобри капацитета на системата да абсорбира загубите чрез повишаване на банковия капитал и показателите за ликвидност и увеличаване на изискванията за обезпечения по търгуваните финансови продукти. До тук, всичко е неоспоримо. Анализът на г-н Грийспан върху крехкостта на финансите, и неговите специфични предложения, отекват в днешния консенсус за водене на политика. Едната сфера където той се различава от общото мнение относно реформите е по отношение на наличието и мъдростта на “системния регулатор”. Днешните полисимейкъри виждат съществуването на такъв регулатор, който би наблюдавал за здравето на финансовата система и открива предварително зараждащите се проблеми, като важно подобрение. Г-н Грийспан казва, че е невъзможно да се предвиждат кризите и счита съществуването на подобен тип регулатор за неблагоразумно. Но най-големия разрив между Грийнспан и конвенционалната мъдрост лежи в ролята на монетарната политика в причиняването на кризата. Убеждение на Грийнспан е, че централните банки са невинни и импотентни наблюдатели в глобалната макроикономическа игра. Благодарение на края на студената война и реформите в Китай, твърди той, стотици милиони работници са погълнати от глобалната икономика. Тъй като растежа на БВП в нововъзникващите страни е литнал нагоре, потреблението в техните икономики не би могло да се задържи в предвид непрекъснато нараствашите доходи, а спестяванията растат. Нарастването на желаните глобални спестявания в съответствие с желаните инвестиции е причина за влошаване на глобалните дългосрочни нива, което се случва независимо от краткосрочните нива, които централните банки държат под контрол. Това обяснение е общо казано подобно на идеята за “глобално пренасищане със спестявания”, която Бен Бернанке, настоящия председател на ФЕД от дълго време е възприел.Общите неща между защитните тези на двамата относно техните монетарни репутации не свършват дотам. Най-войнствената секция от материала на Грийнспан – спори, че паричната политика в ранните години на настоящото десетилетие не е причина за имотния балон – което твърдение е напълно еднакво със речта на Бернанке изнесена пред годишната среща на американската икономическа асоциация през месец Януари. И двамата се обединяват около три общи позиции. Първо, те отричат, че монетарната политика в началото на десетилетието е била прекомерно разхлабена съгласно традиционните правила на централните банки. Това е критика често отправяна от Д.Тейлър от Станфорд, автор на правилото на Тейлър по което се изчислява как да се промени лихвения процент в отговор на изменението на показатели като инфлацията и БВП. Бернанке отбелязва, че основан на временни прогнози за предпочитаните инфлационни мерки, ФЕД всъщност спазва правилото на Тейлър умерено близко. Второ, двамата казват, че няма улика, че ниските краткосрочни нива придвижват цените на жилищата нагоре. Грийнспан твърди, че статистическата връзка между цените на жилищата и дългосрочните лихвени нива е много по-силна отколкото с нивата по водената от ФЕД политика, а така в ранните години на десетилетието традиционно високата корелация между нивата по водената политика и дългосрочните нива се нарушава. Г-н Бернанке набляга на структурните модели, които показват, че само скромна част от ценовия бум на жилищата може да бъде закачена от монетарната политика. И двамата са еднакво скептични, че нарастването в adjustable-rate mortgages /ARM (ипотечен заем, при който лихвения процент по записа на заповед, периодично се приспособява към дадени базисни индекси – обикн.ЛИБОР) прави краткосрочните лихви по-могъщ движещ фактор за нарастването на цените на жилищата. Г-н Грийнспан твърди, че темповете на ускорено създаване/зараждане/ на АRM реализират пикове 2 години преди цените на жилищата, внушавайки, че те не са двигатели на балона. Г-н Бернанке твърди, че месечните плащания по ARM на средна основа са само 16 % по-ниски отколкото тези по fixed-rate mortgages /FRM – твърде малък разрив за да се предположи, че краткосрочните лихвени нива разпалват бума. Трето, господата Бернанке и Грийнспан наблягат на глобалната природа на ценовия бум на жилищата, като доказателство за невинността на монетарната политика. И двамата се позовават на нови изследвания икономисти на ФЕД, показващи, че разхлабването на монетарната политика в различни страни не корелира с промените в цените на жилищата.
Твърде много протестиране
Има нещо особено, в отказа на централните банкери от отговорност за дългосрочните лихвени нива, които са базирани отчасти на оценката на тенденцията на краткосрочните лихвени нива. Също така е ясно, че ниските краткосрочни лихвени нива не кореспондират с предположенията на господата Бернанке и Грийнспан. Д.Стейн от Харвард, участник в дебатите относно материала на Грийнспан, набляга , че ниските лихвени нива по водената политика може да означават голяма сделка за ниско доходните заематели. Той отчита, че ARM са използвани много повече в по-скъпите градове, тенденция, която става по-ясни изразена макар и фондовите лихвени нива да падат.Чрез вглеждането само върху ефекта на монетарната политика върху цените на жилищата, господата Бернанке и Грийнспан, вземат твърде тясна гледна точка относно потенциалния ефект на политика на ниски лихви. Няколко икономисти, твърдят убедително, например, че политиката на ниските лихвени нива разпалва по-широк растеж на процеса на ливъридж на гарантираните пазари. Монетарната политика може би е изтъпен инструмент за справяне с ценовия балон на активите. Но това не означава, че е неподходящ. По интересен начин, един американски централен банкер с по-широк поглед, твърди че “в настоящия епизод, по-високите краткосрочни лихвени нива вероятно ще ограничaт търсенето на жилища, чрез нарастване на лихвите по ипотеките…В допълнение, по-тясната парична политика може би се асоциира с намален ливъридж и по-бавен растеж на кредитите.” Това е мнение на Джанет Йелен, президент на федералния резерв на Сан Франциско, която е по-вероятно да бъде новия заместник председател на ФЕД. С късмет, тя ще подтикне нейния шеф да размисли.
Mar 18th 2010 | From The Economist