През пролетта на 1923г., този комитет е изместен от Комитет за инвестиции на открития пазар към Федералната резервна система, назначен от Борда със същите пет члена. Шест месеца по-късно, Бордът създава Системна сметка, която определя трансакциите по равно на отделните Банки. Много години минават, обаче, преди на комитета да се даде главната отговорност за всичките извършени операции на открития пазар от Федералните резервни банки.
Според Фридман и Шварц най-значимата част от десетото издание на годишния доклад е раздела наименован „Наръчник за кредитна политика,” който те описват като „много хитър и изтънчен анализ на проблема за защитаващ критерий за заместване на съотношението злато-резерви…..Разделът има неясни подходи в основната си теза: че няма прост тест, такъв като резервното съотношение, валутния курс, или ценови индекс, който може да служи като подходящо правило за политика; че ’политиката е и трябва да бъде въпрос на здрав разум, ‘основана на напълно възможна рамка от доказателства относно промените в производството, търговията, заетостта, цените и стоковите пазари.” 9
От много години, модерният ФЕД опитва да развие правила за да обяснява, оправдава и определя своя процес на вземане на решения. Някои от тези правила са количествени, като правилото на Тейлър, който предлага промяна на цената на фондовете на ФЕД, основана на спреда между действителното ниво на инфлацията и таргет нивото й. В края, обаче, въпреки че протоколите от днешните срещи на Федералния комитет по открития пазар обръщат внимание на сигналите от механични правила като правилото на Тейлър, в крайна сметка комитетът стига до решения, за които „политиката е и трябва да бъде въпрос на здрав разум”.
9 Пак там., стр.252.
